Кони Мейсън: Черният рицар

Тя погледна към Уолдо изпод тежката завеса на миглите си и набърчи нос отвратена. Той се тъпчеше толкова бързо, че от време на време парченца храна падаха от устата му на червената му кадифена дреха. Уолдо не беше дебел, но Рейвън не можеше да прогони мисълта, че краката му приличат на наденици, натъпкани в панталоните, и потръпна при мисълта, че ще трябва да понесе тежестта на огромното му тяло през брачната им нощ. Мисълта за интимност с Уолдо беше отблъскваща. Бе готова на всичко, каквото и да е, само и само да избяга от този брак.

Рейвън започна да рови в блюдата, които поднасяха едно след друго пред нея — пача от свинска глава и желе, печена риба, овнешко печено, еленово, фазани, много видове птици, купища зеленчуци, пайове и пудинги. Отвращението й от Уолдо растеше, докато го гледаше как отделя сланината и я напъхва в устата си.

В залата беше пълно с рицари, техните оръженосци и стражи, имаше сложени още много маси, за да седнат всички. Рейвън огледа един по един всички мъже, дошли на празника, и се намръщи, като не видя Дрейк. Знаеше, че е бил поканен, защото посрещаха всеки новодошъл и му съобщаваха за банкетите, които щяха да се състоят всяка вечер, чак до края на турнира.

Искаше й се Дрейк да не я мрази толкова много. Ако бяха в добри отношения, може би щеше да го убеди да й помогне. И тогава тъгата роди една мисъл в главата й. Беше много смела и едва ли би трябвало да се спира на нея, но тя нямаше друг избор. Щеше да причака някъде Дрейк насаме и да му обясни какво е станало всъщност през годините, след като се беше опитал да избяга с Дария. Ако й повярва, може би ще успее да го убеди да й помогне да избегне това подобие на брак.

Рейвън вдигна поглед от блюдото си и изведнъж го видя. Черният рицар. Въпреки че бе облечен скромно в предпочитания си цвят, видът му направи такова впечатление сред присъстващите, че в залата настана тишина, докато той си търсеше място сред своите хора.

Рейвън го погледна в лицето и изпита непреодолимата нужда да докосне плътните му устни, за да почувства дали са толкова твърди, колкото изглеждаха. Цялото му лице представляваше сблъсък на остри линии и ъгли. Момчешката пухкавост, която тя помнеше, беше изчезнала, кожата се опъваше върху изострените скули. Погледът й се плъзна по тялото му и дъхът замря в гърлото й.

По него нямаше нито следа от тлъстина. Беше само калени в битка мускули и напрегнати сухожилия, изваяни форми. Никой друг мъж в залата не можеше да се сравнява с него.

Рейвън продължи да гледа Дрейк, докато той се настаняваше сред своите хора и пълнеше блюдото си. Някой му каза нещо и широка усмивка разтвори устните му. За пръв път Рейвън го виждаше да се усмихва, и тази гледка направи странни неща с девственото й тяло. Тя бързо отмести поглед, за да не забележи Уолдо интереса й към Черния рицар.

— Нищо не ядеш — каза Уолдо, стряскайки Рейвън в нейната замечтаност. — Гозбите не ти ли харесват?

— Не съм гладна — каза Рейвън, и това беше самата истина.

Уолдо се намръщи.

— Много си слаба. Не обичам кокалести жени. — Той се вгледа в нея. — Ще напълнееш, когато моето бебе започне да расте в корема ти.

Тази мисъл накара Рейвън да загуби и малкото апетит, който все още й беше останал.

Дрейк съзнаваше, че Рейвън го оглежда и се опитваше безуспешно да не й обръща внимание. Беше учуден, че невзрачното свито дете, което някога бе познавал, се е превърнало в такава красавица. Изглеждаше стройна и елегантна, но Дрейк инстинктивно съзнаваше, че тялото под царствената синя сатенена туника, която тя бе облякла, сигурно е приятно и с меки извивки.

Дрейк се намръщи и тръсна глава, за да я прочисти от смущаващите мисли. Не го беше грижа за Рейвън ъф Чърк независимо колко хубава изглежда. Уолдо беше тъкмо като за нея.

— Защо се мръщиш, Дрейк? — запита сър Джон. — Май много се мръщиш тази вечер. — Той забеляза накъде гледа Дрейк и се засмя. — А, това ли е красивата милейди Рейвън? Ти не живееше ли в замъка Чърк, когато беше млад?

— Така е. Обучавах се заедно с оръженосците на лорд Нийл, преди той да ме изгони.

— Да, спомням си — каза Джон замислено. — Каза, че си се влюбил в Дария ъф Чърк, но тя била сгодена за твоя несъщ брат. Какво стана с Дария? Как така милейди Рейвън ще се омъжва за Уолдо?

— Дария умря неизвестно как няколко месеца след сватбата им. Уолдо явно е измолил разрешение от папата да се ожени за Рейвън, когато годеникът й загинал при Креси.

— Нещо в гласа ти ми подсказва, че не харесваш милейди Рейвън, приятелю. Или пък много я харесваш? — настоя Джон.