Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Не мина много време, мъжете също — сякаш да се самозащитят — зарязаха старите си тежки облекла и обърнаха взор към кожата на хоксни.

Въздухът стана неподвижен и заплашителен и раджабаралите заизпускаха пара изпод плоските си похлупаци.

Олдорандо бе затаил дъх под събиращите се облаци. Ловците ги нямаше. Шей Тал седеше сама в стаята си и пишеше. Вече не я бе грижа за външността й все още бе облечена в старите си провиснали кожи. В ушите й продължаваха да звучат пискливите гласове на духовете на нейните родители. Тя се опитваше да мечтае за пътуване и идеали.

Когато Врай и Еймин Лим слязоха от горната стая, Шей Тал остро ги погледна и рече:

— Врай, какво би казала, ако кълбото е модел на света?

— Има смисъл — отвърна Врай. — Кълбото се върти по-леко от всички останали фигури, а и другите скиталци са кръгли. Сигурно и ние сме кръгли.

— А диск или колело? Учиха ни и вярваме, че първичният камък почива върху диск.

— Много, на което са ни учили, се оказа неправилно. Така си ни казвала ти, майко — отвърна Врай. — Мисля, че нашият свят се върти около небесните Стражи.

Шей Тал ги гледаше замислено, а те се притесниха от погледа й. И двете по-млади жени бяха захвърлили старите си кожи и носеха ярки костюми от кожи на хоксни. Тялото на Врай бе обгърнато от ивици в черешово и сиво. Раменете й бяха украсени с ушите на мъртвото животно. Въпреки че Аоз Рун бе наложил ограничения върху академията, Датка й бе подарил кожите. Тя вървеше по-уверено. Бе придобила изисканост.

Внезапно Шей Тал избухна:

— Ах, вие, глупави кокетки, ах, вие, тъпи слугини, отхвърляте моя начин на живот! Не се преструвайте, че няма нищо такова. Знам какво се крие под вашето уж подчинение. Вижте само как се обличате! Така доникъде няма да стигнем, доникъде! Всичко ни води към още по-голямо объркване. Ще трябва да отида в Сиборнал и да намеря Голямото колело, за което ми говориха шепнещите. Може би там съществува истинската свобода, голямата истина! А тук… тук виждам само проклятието на невежеството… Всъщност накъде сте тръгнали вие двете?

Еймин Лим разпери ръце, за да покаже, че е невинна.

— Никъде, госпожо. Тук, в полето, да видим дали сме излекували овеса от плесента.

Тя беше голямо момиче, дори съвсем голяма сега, когато мъжът й бе посадил семето си в нея. Стоеше и гледаше умоляващо, после малко се отпусна, като видя как слабо пламъче проблесна в погледа на Шей Тал. Двете с Врай почти излетяха от потискащата стая.

Когато слязоха по мръсните каменни стъпала, Врай каза примирено:

— Ето я пак, избухва редовно като Час-свирача. Горката, нещо наистина я тревожи.

— Къде е този басейн, за който спомена? В моето положение не искам да изминавам дълги разстояния.

— Ще ти хареса, Еймин Лим. Имаме съвсем малко път след северните ниви, при това ще вървим бавно. Сигурно и Ойре е там.

Въздухът толкова се сгъсти, че не пропускаше аромата на цветята, а излъчваше свой собствен метален привкус. Цветовете бяха ослепителни, гъските изглеждаха неестествено бели.

Преминаха покрай колоните огромни раджабарали. Оголените цилиндри с кухите си извивки подхождаха повече на зимен пейзаж; те неприятно контрастираха със заобикалящата ти среда.

— Дори раджабаралите се променят — обади се Еймин Лим. — Колко време вече парата излиза от върховете им?

Врай не знаеше и това не я интересуваше особено. Двете с Ойре бяха открили топъл басейн, за който засега не казваха на никого. В тясна долина, разширяваща се в обратна на Олдорандо посока, от земята се бяха появили нови извори, някои от които толкова горещи, че водата им почти кипеше. Други се стичаха надолу и се вливаха във Ворал сред облаци от пара. Един извор, препречен от скала, течеше в противоположна посока и там се бе образувал самотен басейн, заобиколен със зеленина и открит към небето. Именно нататък Врай водеше Еймин Лим.

Когато разгърнаха храсталаците и видяха фигурата край басейна, Еймин Лим извика и закри устата си с ръка.

На брега стоеше Ойре. Беше гола. Кожата й блестеше мокра и от сочните й гърди се стичаше вода. Без да се срамува ни най-малко, тя се обърна и радостно замаха на приятелките си. Зад нея бяха струпани кожите й от хоксни.

— Хайде, къде се бавите? Днес водата е великолепна.

Еймин Лим остана на мястото си изчервена, като продължаваше да държи ръка пред устата си. Никога не бе виждала гол човек.

— Ето ни — отвърна Врай, като се смееше с глас на смущението на приятелката си. — Толкова е хубаво във водата! Ще се съблека и ще вляза. Гледай ме, ако ти стиска.