Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Сигурен съм, че си дават сметка за това — отвърна Халоуей. — А и по-добре да не мислят, че знаем нещо по този въпрос.

Призрачният пратеник се бе появил отново пред входа на коридора и бе подхванал поредния оживен разговор със зхиррзхианския войник. След кратка размяна на реплики войникът отпусна ръце и остави оръжието насочено към пода.

— Съгласен съм — чу се откъм говорителите.

Халоуей въздъхна и включи комуникатора.

— Добре, Ериксон, изтегли се назад — нареди той. — Но бавно и внимателно. Дагън, слушаш ли разговора ни?

— Да, сър — отвърна Дагън. — Полковник, аз не им вярвам.

— Аз също, между впрочем — призна Халоуей. — Бъдете нащрек и се гответе да действате при първия вражески жест.

— Разбрано, полковник.

— Кас, надявам се знаеш какво правиш — измърмори недоволно Такара. — Противникът разполага с числено превъзходство. А ти предлагаш да пуснем седем от техните войници да се приберат по живо по здраво. При това все още не знаем какво са направили на Яновиц.

— Готов съм да се обзаложа, че още е жив — заяви Халоуей. — Не са му позволили да кацне насред лагера им само за да го убият. Освен ако не ги е атакувал пръв.

Всъщност едва сега си помисли, че може би Яновиц бе направил точно това. Записващото устройство и предавателят, които бяха прикачили към бузата на Яновиц, излъчваха неговите съобщения чрез пулсионни високочестотни радиосигнали. Дали пък зхиррзхианците не ги бяха интерпретирали като опит за атака? Напълно възможно. В такъв случай не биха ли оправдали убийството на Яновиц като опит за самозащита?

Съвсем вероятно.

— Фуджи, остани тук да следиш развоя на събитията. Предполагам, че Ванбруг и Ходжъс вече са се приземили с корвина. Ще ида да проверя лично какви са пораженията.

— Да, сър.

Халоуей хвърли последен поглед на зхиррзхианските войници, които се освобождаваха от снаряжението си под бдителните погледи на миротворците. Остана изненадан, че тези горди войници-завоеватели се подчиниха на искането му без никакво възражение.

Все още не беше готов да повярва на всичко, което им бе съобщил призрачният приятел на Мелинда със странното име Прр’т-зевисти. Но вече нямаше съмнение, че зад привидната картина се крият много повече неща, които предстоеше да проучат.

— Това е положението — заяви Клнн-вавги, след като последният старейшина напусна командно-мониторната зала и се отправи да наглежда хода на операцията. — Изгубихме една мобилна отбранителна установка и се примирихме, че осем от войниците ни ще бъдат въздигнати в старейшинство — и изведнъж се оказа, че ще могат да запазят сегашното си състояние.

— Не виждам кой знае колко други възможности — изръмжа Трр-мезаз. Опашката му се въртеше ядосано. Надхитрени, победени и накрая изненадани от неочакваното предложение на командира на завоевателите — операцията беше пълно фиаско. Да позволи войниците му да бъдат пленени, обезоръжени, а после позорно освободени, това бе направо непоносимо.

— И аз не виждам — съгласи се Клнн-вавги. — Но не всеки би се съгласил да остави нещата така. Сигурен съм, че ще се намерят такива, които ще зашушукат, че си го направил, за да не позволиш Клнн-даван-а да се въздигне в старейшинство.

— Когато започнат да го говорят, обясни им, че старейшинството въобще не е съществувало като възможност — рече троснато Трр-мезаз. — Ако бях отхвърлил предложението на командира им, хората-завоеватели щяха да избият Клнн-даван-а и войниците още докато лежаха там. Зад тези метални стени те всичките щяха да са невъзвратимо мъртви. Без никаква надежда да се въздигнат в старейшини. Мъртви, разбираш ли?

— Разбирам — кимна Клнн-вавги и езикът му трепна нервно. — И още как…

— Освен това не смятам, че операцията е пълен провал — продължи Трр-мезаз. — Нашите войници проникнаха в подземната сграда и успяха да поразузнаят какво има там. Може би Клнн-даван-а има идея за какво е предназначено това място.

— Може би — повтори със съмнение в гласа Клнн-вавги.

Трр-мезаз плъзна поглед по редицата монитори и старейшините, които изникваха с непрестанни доклади за хода на разоръжаването. Горди и свирепи воини бяха тези хора-завоеватели. И въпреки това бяха пропуснали една възможност да избият част от противниците си.

Точно както преди шест пълни завъртания бяха позволили на Трр-мезаз и двамата му спътници да напуснат района на техния укрепен пункт.

Трр-гилаг пръв му бе обърнал внимание, че в представата за агресивността на хората-завоеватели има някои странни противоречия, противоречия, които може би имаха някаква биохимична обусловка. Трр-мезаз още не бе готов да приеме подобна теория, не и без необходимите доказателства. Но вече не се съмняваше, че познанията и представите им за хората-завоеватели са все още съвсем повърхностни.