Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Имаше още толкова много важни неща, които трябваше да научат.

„Външните ми микрофони улавят звука на приближаваща се наземна кола от типа «д’акорд» 65.55 секунди преди тя да се появи в обхвата на камерите при северозападния ъгъл на ремонтно-снабдителния отсек, до който е паркиран танкерът, където се намирам. Стъклото е затъмнено, но с помощта на един подсилващ алгоритъм получавам напълно нормална картина, благодарение на която установявам, че в колата има само един пътник. Изчислявам вероятност от 87% пътникът да е мъж и 54% да е не друг, а помощник-асистент и офицер за свръзка Питър Бронски.

Колата спира точно пред танкера. Пътникът вътре изчаква 5.93 секунди преди да отвори вратата и да излезе.

Предположението ми се оказва вярно: това е офицер за свръзка Бронски. В продължение на 3.43 секунди той оглежда танкера. Ако се съди по ъгъла на погледа му, се интересува най-вече от затворения люк.

— Кавана! — провиква се той. — Тук ли си?

Технически погледнато той не говори на мен, така че не съм задължен да отговоря. Но присъствието му тук подклажда любопитството ми, тъй като той може да даде отговори на някои въпроси, които не ми дават покой.

— Бронски, това съм аз, Макс. Господин Кавана не е тук.

Лицето му се променя едва забележимо. Сравнявам изражението му с профилите, с които разполагам, и установявам, че е изненадан от отсъствието на Арик Кавана.

— Знаеш ли къде мога да го открия?

— Не, мистър Бронски. Предположих, че може би вие ще знаете.

Отново тези лицеви изменения. Алгоритмите ми не са в състояние да ги анализират.

— Кое те кара да мислиш така?

— Защото, когато напускаше миротворческата база, го проследи един мъж, който явно действаше по ваши указания.

Този път лицето му остава непроменено.

— Брей, така ли? И откъде разбра?

Има девет процедури, свързани с моето програмиране, които биха ми позволили да отговоря по начини, граничещи с лъжа. Но след като проверявам изражението на лицето му и извършвам съответния анализ, стигам до извода, че той вече знае отговора.

— Подслушах разговора ви с вашия сътрудник, след като излязохте от миротворческата сграда.

Бронски кима. Ако се съди по изражението му, заключението ми е било вярно.

— Така си и помислих. Миротворческите техници откриха, че някой се е ровил в мрежата точно по това време. Реших, че най-вероятно си бил ти.

Отделям 2.09 секунди, за да обмисля всички нюанси, свързани с последното му изказване, тъй като ми е добре известно, че един обикновен офицер за свръзка не би трябвало да разполага с достъп до класифицирана техническа информация. Превъртам отново предхождащите разговори и забелязвам някои странни особености в поведението на адмирал Рудзински, докато се обръща към офицера за свръзка Бронски. Тези нови анализи ме довеждат до заключението, че има вероятност от 68% двамата да се познават отпреди.

— Да не си прехапа езика, Макс?

— Какво искате да ви кажа?

Той се усмихва, но изражението му може да се класифицира по-скоро като цинично.

— Няма значение. Предположих, че човек като лорд Кавана би те научил да лъжеш. Нещо против да вляза?

След като чувам въпроса, отделям 0.24 секунди да изследвам изражението му. Но този път не могат да ми помогнат никакви алгоритми и профили.

— Защо?

— Искам да видя какво има вътре. Освен това ми се ще да обсъдим някои въпроси насаме.

От юридическа гледна точка танкерът е частна собственост и аз не съм задължен да го допускам вътре. Но изкушението да науча отговорите на някои глождещи ме въпроси е твърде силно. При нужда винаги бих могъл да повикам помощ.

— Е, добре.

Само след 1.07 секунди спуснах кабината на товарния лифт до приземно ниво. Отворих товарната врата и след още 21.91 секунди Бронски беше в контролната зала.

Междувременно прегледах някои по-стари файлове и забелязах, че Мелинда Кавана е изгубила 48.69 секунди, за да измине същото разстояние, а на Арик Кавана му е отнело 51.03 секунди. За разлика от тях, шефът на отдела за безопасност Адам Куин го е взел само за 18.24 секунди. От което стигнах до 87-процентовата възможност, че офицер за свръзка Бронски има опит с подобни летателни съдове, придобит, докато е бил на служба при миротворците.

В контролната зала офицер Бронски прекарва 4.52 секунди да изучава таблото за управление. Ако се съди по лицето му, е доволен от наученото. После се отпуска на едно кресло и се обляга назад.

— От колко време работиш за Кавана, Макс?