Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Арик Кавана си направи копие. Но не и командир Фелиан Кавана.

— Познах значи. — Той вдига ръка към камерата и щраква с пръсти. — Хайде, дай да го видя.

След като преглеждам в продължение на 0.11 секунди съответните правни разпоредби, ми хрумва нова идея.

— Имате ли писмена заповед?

В продължение на 1.38 секунди той оглежда мониторната камера с изражение, което определям като обидено. За разлика от предишните случаи, този път не се налага да прибягвам до лицевите алгоритми.

— Не зная дали трябва да ти напомням, че идентификацията, която ти показах преди малко, ми дава необходимите юридически права. Още повече, че се намираме в състояние на война.

Прекарвам 0.08 секунди да се запозная с раздела, посветен на законовите уредби по време на война, и стигам до извода, че бригадир Бронски наистина има право да копира списъка на лорд Кавана.

— Добре, нека не стигаме до крайности — продължава с поомекнал глас бригадир Бронски. — Искам само да уточня, че Арик Кавана се намира в голяма опасност и само аз бих могъл да му помогна.

— И каква е тази опасност? — питам, след като изучавам лицето му в продължение на 1.44 секунди.

— Ще получа ли списъка?

В продължение на 0.15 секунди обмислям възможността да му откажа. Но една от най-стриктните заповеди на лорд Кавана беше да пазя живота на сина му с цената на всичко. Изглежда, бригадир Бронски е в състояние да заплати част от тази цена. След като изучавам отново лицето му, стигам до 78-процентовата вероятност, че той наистина знае какво прави.

Което с нищо не променя факта, че Арик е моята първостепенна грижа.

Вземам решение.

— Копирах списъка.

— Благодаря ти.

Наблюдавам го, докато вади картата от устройството и я поставя в джобния си компютър. Лицето му е грейнало в триумфално изражение.

— Каква опасност грози Арик Кавана?

— Всичко, което зная със сигурност, е, че след като е напуснал заседателната зала, е получил спешно съобщение и незабавно се е насочил към клона на «Кавтроник» на Едо. Те пък, от своя страна, са разпратили съобщения из цялата планета и през следващите два дни са получили доставки от над петнайсет сандъка с електронно оборудване. След което Арик и оборудването са изчезнали — добавя той навъсено. — Вероятно не без чужда помощ.

— И вие смятате, че той възнамерява да се отправи към някое от местата в този списък?

— Това е една от възможностите.

Изучавам изражението му, докато затваря миниатюрния екран на компютъра. Съществува 88-процентова вероятност, че крие нещо от мен.

— Но не по тази причина настоявахте да получите списъка.

Той поглежда за миг към мониторната камера.

— Пак ще се видим — подхвърля с неразгадаемо изражение.

Изправя се и бутва стола назад. Обръща се и тръгва към изхода. Междувременно извиквам в паметта си записа на разговора извън заседателната зала, след края на прослушването. Като интегрирам информацията от него с новополучените сведения за бригадир Бронски, стигам до една съвсем нова хипотеза.

— Не ви вярвам, че сте загрижен за безопасността на Арик Кавана. Вие търсите лорд Кавана и смятате, че той може да е на някое от местата в списъка.

Бригадир Бронски се обръща и поглежда към камерата. На лицето му се чете изненада и любопитство.

— Много добре, Макс. Наистина съм впечатлен.

— Благодаря ви. Защо искате да намерите лорд Кавана?

— Нека кажем, че той се е натъкнал случайно на нещо, което не бива да знае. Искам да се уверя, че няма да разлее млякото, ако ми позволиш този израз.

Според алгоритмите ми съществува 92% вероятност да говори метафорично. Но много по-интересна сега е промяната в поведението му. Макар бригадир Бронски да е ядосан от внезапното изчезване на лорд Кавана, не долавям в него онази злоба, която се излъчваше от парлимин Джейси Вандайвър. Стигам до 87-процентовата вероятност бригадир Бронски наистина да вярва, че служи на интересите на Общността, и че не влага в работата си никакви лични чувства.

— Да не би лорд Кавана и Арик Кавана да са в опасност?

Лицето му помрачнява.

— Макс, ние сме във война. Всички са в опасност — в една или друга степен. — Размахва джобния компютър във въздуха и добавя усмихнато: — Благодаря за помощта.

Връща се при клетката на асансьора и аз го спускам на приземното ниво. Докато пътува, виждам, че е включил компютъра и преглежда списъка на лорд Кавана. По някое време спира, изважда с другата си ръка телефона и набира някакъв номер. Ръката му е блокирала изцяло видимостта към клавиатурата, но с анализ на движенията на мускулите и ставите определям набрания номер с приблизителна точност от 79%. Той се свързва тъкмо когато стига приземното ниво. И този път тялото му запречва видимостта към екранчето, но аз увеличавам звука от външните микрофони и улавям ясно гласа от другия край на линията.