Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Аз съм компютър на «Кавтроник» от момента на задействането ми. Не бях се срещал лично с лорд Кавана, докато той не ме избра за тази мисия.

— Сигурно е направил някое и друго препрограмиране?

— Не се налагаше да нанася кой знае колко сериозни промени. Знаете ли къде е Арик Кавана?

Той поглежда към вътрешната камера. Изражението му е замислено и малко учудено.

— Аз задавам въпросите, ако нямаш нищо против. Интересува ме списък с аварийни миши дупки, които лорд Кавана може да е програмирал в теб.

— Моля, обяснете термина «миши дупки».

В погледа му се чете подозрителност.

— Места, където да се скрие, ако загази. Може би това са адреси на приятели на лорда или негови бизнес партньори. Някой нерегистриран цех на «Кавтроник» например.

В програмата ми са заложени шестнайсет процедури за отклоняване на въпроси, на които не бих желал да отговарям.

— И защо ще разполагам с подобна информация?

Той се усмихва, но като съдя по лицето му, стигам до 96-процентовата вероятност да е разкрил опита ми да отклоня разговора в друга посока.

— Защото те пратиха заедно с Куин и синчето на Кавана на една напълно незаконна спасителна операция. Човек като Кавана щеше да се подсигури, в случай че му се наложи да си прикрие следите. Питам те направо, Макс: има ли списък на такива миши дупки, или не?

В продължение на 0.02 секунди преглеждам листа, за който ме разпитва офицер Бронски, като се съсредоточавам върху ограниченията за разпространение на съдържащата се в него информация.

— Съжалявам, помощник Бронски, но търсената от вас информация е строго поверителна и нямам право да ви я предоставям.

Той посяга с лявата си ръка към сакото си и изважда портфейл.

— О, мисля, че ще можеш, Макс.

Портфейлът е под ъгъл спрямо моята камера, но като използвам съответния алгоритъм, успявам да потвърдя, че идентификационната карта в горния ляв ъгъл е неговият официален дипломатически пропуск.

Той изважда картата, но вместо да я приближи към камерата, притиска с палец горния й ляв ъгъл отзад. След 3.56 секунди дръпва палеца и започва да отделя един тънък метален лист. Едва сега обръща картата наопаки и я поставя пред моя монитор.

Върху задната страна на дипломатическия му пропуск има втора идентификация, която го категоризира като бригадир Питър Бронски от Севкоордското военно разузнаване.

Не разполагам с възможност за ретино– или ДНК сканиране, но на картата са прикачени две фотографии и отделям 0.14 секунди, за да ги сравня с лицето на Бронски. Обръщам специално внимание на позицията на устата и очите, на очертанията на ушите и определям 99.9-процентовата вероятност на съвпадение. Прехвърлям данните от идентификацията на отделен файл и само след 0.07 секунди удостоверявам, че тя е оригинално севкоордско издание.

— Това дава отговор на много въпроси, бригадир Бронски.

— Така си и мислех. — Докато говори, той пак залепва металното фолио. — Между другото, ще те помоля да не разпространяваш това, което научи за мен. Нека си остана само един обикновен чиновник на Общността и нищо повече. Разбрахме ли се?

— Да.

— Добре.

Той прибира картата в портфейла си, после го пъха в джоба на сакото.

— Така. А сега — да видя онзи списък.

Подбирам следващата избягваща процедура.

— За какво може да ви е този списък? Арик Кавана и шефът на безопасността Адам Куин предпочетоха вместо да се възползват от адресите вътре да дойдат направо на Едо.

Едва забележима промяна в лицето му.

— Значи са поглеждали в този списък, така ли?

— Не съм твърдял подобно нещо.

— Отговаряй на въпроса ми, Макс! Виждали ли са този списък, или не?

Отделям 0.17 секунди, за да прегледам законите и разпоредбите, отнасящи се до разпит от правителствени представители. За съжаление в нито един от тях не се визира възможност за разпит на компютърна система. Липсват и сведения за възможни наказания в случай на укриване на истината. Въпреки това стигам до 92-процентовата вероятност, че бригадир Бронски само ще получи потвърждение на информация, която вече му е известна.

— Арик Кавана, командир Фелиан Кавана и Адам Куин прекараха 16.55 минути от пътуването си към дома в изучаване на този списък. Както вече казах, те предпочетоха да не се отправят към нито един от адресите в него.

Бригадир Бронски промърморва нещо под нос.

— Не става въпрос за това. Питам те дали са запознати със съдържанието му. — Веждите му се повдигат с 2.1 милиметра. — И дали не са го копирали за по-нататъшно използване?