Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Кас, наричат ги завоевателите — припомни му Такара мрачно. — Никой не печели подобно име заради преговори.

— Може би — отвърна Халоуей. — Но не забравяй, че те позволиха на отряда на Дагън да се измъкне невредим предишния път, когато се опитахме да се доберем до тектоничната станция. Това също не си пасва особено с прозвището завоеватели.

Такара изсумтя.

— Ако въобще са ги забелязали. Все още не съм убеден в това.

Хеликоптерите бяха нарушили формацията си и един от тях се приближаваше към въздушна кола едно. Халоуей задържа дъх, но хеликоптерът не откри огън. Вместо това премина на паралелен курс, насочил оръжията си към въздушната кола на миротворците.

— Дръж така, Ериксон — нареди Халоуей. — Без внезапни движения. Приближи се още малко. Гледай да се движиш в кръг. И ме включи към говорителите.

— Разбрано, сър. Включвам ви.

Халоуей отново сключи пръсти.

— Обръщам се към зхиррзхианския командир. Аз съм Халоуей, командир на миротворческите сили. Държим седем от войниците ви. Искам да ви предложа размяна.

— Мислех, че ги искаш за пленници — обади се Такара.

— Промених решението си — отвърна Халоуей. — Крейн, или дай повече контраст, или смени гледната точка на коридора. Трябват ми повече подробности. Ще можеш ли да се справиш?

— Ще опитам, сър. — Крейн се наведе над клавиатурата. Едно от изображенията подскочи напред и се увеличи, после се загуби сред черно-бели контури.

— Как беше сега?

— След минута ще разберем — отвърна Халоуей и втренчи поглед в контурите. Ако беше поне малко вярно това, което твърдеше призракът на Мелинда…

Изведнъж образът застана на фокус: неясна фигура, полупрозрачна и едва забележима на фона на тъмния коридор — рееше се във въздуха пред вратата.

Такара подсвирна.

— Проклет да съм! Тя е права.

— Май така изглежда — съгласи се Халоуей. По гърба му лазеха тръпки. Истински, живи призраци…

— Сър, доклад от въздушна кола две — заговори Крейн. — Придвижването на зхиррзхианските подкрепления от юг се е преустановило.

— Искам потвърждение.

— Копърхед го потвърдиха, сър — добави Крейн. — Вражеските подкрепления са останали на около сто и трийсет метра от района на действие.

— Може би монтират още една лазерна установка — предположи Такара.

— Няма данни за това, сър — рече Крейн. — Просто спряха и не помръдват.

— Полковник, улавям нещо — намеси се Ериксон. — От външните микрофони е…

Чу се пукот, заедно с него и фонов шум. Миг след това към тях се прибави механичен глас. Същият — доколкото можеше да определи Халоуей, — който бяха чули от пратения им от Яновиц запис, преди да замлъкне пулсовият му предавател.

— … от Зхиррзх. Да чуя вашето предложение.

Халоуей включи комуникатора.

— Ще пуснем войниците ви да се върнат — заговори той. — Но трябва да оставят всичкото оръжие и снаряжение, което носят.

Той втренчи поглед в монитора. Секунди по-късно на екрана се появи призракът и започна да жестикулира, а езикът му се стрелкаше от нематериалните му устни. На другата картина се виждаше зхиррзхианският войник, който отговаряше с подобни жестове. Още един войник се бе надигнал и се подпираше зашеметен на коляно. Първият войник прекъсна разговора с призрака и се наведе да попита нещо втория. Езикът на коленичилия зхиррзхианец се стрелна, първият се изправи и възобнови разговора с призрака.

— Защо старейшината не застане между двамата? — подметна Такара.

— Не може — отвърна Халоуей. — Всичко е въпрос на геометрия: стените на коридора блокират правата линия, която свързва тази точка и най-близката бяла пирамида. Нали знаеш, че старейшините не могат да преминават през метал.

Старейшината отново размърда език, после изчезна и в същия миг се чу пукотът на микрофона във въздушна кола едно.

— Защо искаш снаряжението им?

Халоуей се намръщи. Въобще не го интересуваше снаряжението на войниците — миротворците бяха събрали вече предостатъчно извънземни артефакти, с които да подхранват интереса на учените месеци наред. Всичко, което целеше, бе да се увери, че пришълците няма да отнесат със себе си нещо, което да се окаже важна част от КИОРО. Разбира се, точно това не можеше да каже на техния командир.

— За да съм сигурен, че няма да носят оръжия, с които да нападнат войниците ми, докато излизат — настоя той. — Съгласни ли сте?

Връзката бе прекъсната отново.

— Може би трябваше да подчертаеш, че сме готови да ги превърнем всичките в старейшини, ако продължават да упорстват — предложи Такара.