Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Ясно — кимна Халоуей. — Марлоу?

— Да, сър?

— Как мислиш, Бетман дали не би могъл да удари наземната лазерна установка? Без допълнителни одрасквания, ако разбираш какво имам предвид.

— Нищо работа, полковник — намеси се Бетман. — Дайте заповед и сме готови.

— Смятай, че съм я дал. Но действайте внимателно.

— Разбрано. Край на връзката.

Радиото замлъкна.

— Как мислиш, ще се справят ли? — попита Такара.

— Ако това е единствената изненада, която са ни приготвили зхиррзхианците, уверен съм, че ще се справят — отвърна Халоуей. — Имам чувството обаче, че наоколо може да има и други скрити огневи точки, за които още да не знаем. Как, по дяволите, са успели да ги разположат, без да ги забележим?

— Имам отговор на това, сър — обади се Крейн. — Гаспери прегледа отново записите и смята, че лазерът е бил в товарния хеликоптер, за който ви докладвахме по-рано. Стоварили са го преди да се изтеглят обратно.

— Хитро — промърмори Такара. — Като стана дума за хеликоптери, изглежда, се прегрупират.

Беше прав. Хеликоптерите не само се прегрупираха, но и сменяха посоката си — насочваха се обратно на север, към ударната група на Дагън.

— Страхотно — изсумтя Халоуей и зашари с поглед по монитора, търсейки корвина на Бетман. Изтребителят кръжеше високо в небето, на няколко километра над района на бойните действия. — Бетман, каквото и да си намислил, прави го бързо — предупреди той. — Хеликоптерите се връщат.

— Виждаме ги, полковник — обади се Марлоу. — Постарайте се да държите въздушните коли далеч от района. И предупредете наземните сили да се приготвят за една по-силничка ударна вълна.

— Предай това, Крейн — нареди Харлоу, без да сваля очи от монитора. Какво ли бяха намислили този път копърхед?

И тогава, още докато Крейн говореше тихо в микрофона, корвинът лениво се преобърна по гръб и полетя с носа надолу право към земята.

— Кас!… — извика Такара.

— Спокойно, Фуджи — отвърна Халоуей и сключи пръсти за късмет. Корвинът продължи гмурването, набирайки зашеметяваща скорост, и точно когато сблъсъкът изглеждаше неизбежен, премина в хоризонтален полет. Миг по-късно цепеше атмосферата с ускорение Мак 2, право към зхиррзхианската установка.

Само че този път летеше по-ниско от върховете на дърветата.

Отвличащата маневра отпреди няколко минути бе впечатляваща. Но тази направо отне дъха на Халоуей. Корвинът се носеше между върховете на дърветата и се мярваше само от време на време върху мониторите. За нисколетящите зхиррзхиански хеликоптери щеше да е почти невидим. Лазерната установка пък сигурно въобще нямаше да забележи приближаването му.

Оставаха само пет секунди. Халоуей се надяваше, че хората на Дагън са получили предупреждението да се прикрият.

Внезапно над гората изригна грамадна огнена топка. Половин секунда по-късно корвинът се появи отново, набирайки височина в кристално чистия въздух, в насрещен курс на приближаващите се хеликоптери.

Такара извика нещо на японски.

— Успяха!

— Крей, нареди на колите да се върнат в зоната на действие! — заповяда Халоуей. — Нека окажат поддръжка на корвина — искам тези хеликоптери да се махнат. Проверете състоянието на наземната група.

— Слушам, сър.

— Как мислиш, свърши ли се? — попита го Такара.

— Зависи от това доколко зхиррзхианците държат на тази схватка — отвърна му Халоуей и посегна към чашата с лимонов сок.

Такара помълча малко, после тихо попита:

— Значи и ти вярваш, че то е там?

— Кое? — попита Халоуей, докато местеше поглед по монитора.

— Знаеш кое — отвърна Такара. — Някой от компонентите на КИОРО.

— Толкова ли си личи? — попита го стреснато Халоуей.

Такара сви рамене.

— Вероятно не за всички. Просто аз съм по-добре информиран от останалите. Едва ли щеше да рискуваш хората, ако залогът не беше толкова висок. Нищо друго на Доркас не заслужава подобни усилия. Поне нищо, за което аз да зная.

— Аз също не зная нищо с абсолютна сигурност. Не е имало нито официални съобщения, нито дори намеци — всъщност започнах да се съмнявам в това едва след един разговор с доктор Кавана. Но колкото по-дълго продължава тази война, без да се е включило КИОРО, толкова повече си мисля, че седим върху някоя част от него.

Такара изсумтя.

— Да се надяваме, че няма да попадне в ръцете на зхиррзхианците. Ако го напипат, можем спокойно отново да започнем да им казваме завоевателите.

— Така е — съгласи се Халоуей, но кой знае защо, след мисълта за несъкрушимите зхиррзхиански кораби, въоръжени с КИОРО тяхно производство, пред погледа му изплува лицето на Мелинда Кавана, докато му предаваше мнението на зхиррзхианския призрак, че войната е избухнала по погрешка…