Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Полковник? — повика го с развълнуван глас Крейн. — Наземните части стигнаха целта.

— Дай картина — нареди Халоуей и двамата с Такара побързаха отново да заемат местата си. Само след миг на мониторите се появи изображение от мястото на действие.

Халоуей се наведе напред и присви очи. Виждаше се входът на тектоничната станция, точно както си го спомняше. Външната врата бе широко разтворена и зад нея се различаваха някакви тъмни фигури.

— Не можеш ли да ги приближиш?

— Да, сър. — Крейн приближи картината и я освети допълнително.

Такара подсвирна.

— Добре са поработили хората на Дагън!

— Здравата са ги ударили — съгласи се Халоуей. На земята се въргаляше цялото отделение зхиррзхиански войници. Парализирани или мъртви.

Той превключи комуникатора на канала на Дагън.

— Дагън, говори Халоуей. Виждам, че сте си разчистили пътя.

— Вече сме пред входа, полковник — потвърди Дагън. — Момчета, дръжте ги под око — отекна гласът му. — Не знаем колко бързо се възстановяват.

Сякаш за да потвърди думите му, един от въргалящите се в дъното на коридора войници повдигна предпазливо глава и погледна към входа, за да прецени ситуацията.

— Дагън, един се движи — предупреди го Халоуей.

— Виждам го. Предни постове, бъдете готови. Първи отряд да оказва поддръжка. Полковник, имате възможност да избирате — труп или пленник?

— Предпочитам пленник, ако е възможно — отвърна Халоуей. — Но без да губите хора.

— Няма проблем — рече Дагън. — Съмнявам се да му е останала толкова сила, че да се зъби.

Извънземният продължаваше да се движи; останалите също се размърдаха.

— Май идват на себе си — подметна той.

— Втори отряд вече приближава — обади се Дагън. — Веднага щом получим подкрепления, влизаме вътре.

Халоуей прехапа устни. Бяха спасили тектоничната станция — поне за момента, — а след някоя и друга минута щяха да разполагат с пленници. Коз при преговори, ако зхиррзхианците се влияеха от подобни неща. Може би онзи призрак, старейшината на Мелинда, също щеше да им окаже помощ.

Изведнъж извънземният посегна към крака си и вдигна лазерното си оръжие.

В двата края на монитора едновременно се появиха дулата на две оберонови пушки — двама войници се прицелваха в противника.

— Толкова по въпроса дали са им останали сили да се зъбят — промърмори Такара.

Халоуей не отговори. Достатъчно бе да произнесе една дума и обероните щяха да довършат всичко. След това миротворците щяха да изолират тектоничната станция и потенциалната заплаха за компонента на КИОРО щеше да изчезне. Достатъчно хора бяха загинали вече в тази война и ако Мелинда беше права, пришълците вероятно нямаше да приемат толкова сериозно загубата на шестима от техните.

Но ако Мелинда наистина беше права, тази война бе една голяма грешка…

Извънземният бе подпрял приклада на оръжието си на рамото си, но дулото сочеше към земята. Той бавно запристъпва напред.

— Дръжте го на прицел — нареди Дагън. — Вдигне ли дулото, стреляйте.

Извънземният стигна при вратата и спря. Все още държеше оръжието си насочено надолу.

И в този момент Халоуей взе решение.

— Говори Халоуей. До всички миротворци, задръжте огъня.

— Сър? — обади се Дагън.

— Чу ме добре — повтори Халоуей. — Не стреляйте, преди той пръв да е открил стрелба.

— Полковник, намираме се в ужасно неизгодна позиция — възрази напрегнато Дагън. — Ако чакаме да открие огън, може да изгубим целия отряд.

— Това е заповед, сержант — произнесе с висок глас Халоуей. — Въздушни коли, говори Халоуей. Разполагате ли с външни говорители?

— Въздушна кола едно има говорители, сър — получи се незабавният отговор.

— Ериксон, искам да се насочиш към зхиррзхианското селище. Ще летиш бавно, за да не прилича на атака. Просто се завърти там, както го направи сержант Яновиц преди няколко дни. Гледай да си далеч от бялата пирамида.

— Слушам, сър.

— Крей, раздели екрана на две — продължи Халоуей, като се стараеше да не обръща внимание на физиономията на Такара. — Да виждам ударната група и въздушната кола.

— Надявам се, че не възнамеряваш да го пратиш право в устата на вълка — обади се Такара. — Все още не знаем какво е станало с Яновиц.

— Просто ще направя един опит — увери го Халоуей, без да откъсва поглед от монитора. Въздушна кола едно бе напуснала позицията си и приближаваше колебливо към подредените в линия хеликоптери. До този момент те само наблюдаваха, без да предприемат никакви действия. — Искам да проверя дали техният командир е склонен на преговори.