Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Този въпрос ще изгуби практическа стойност, ако запалите гората — посочи тя.

— Също толкова, колкото ако им позволим да обстрелват това помещение с право мерене — възрази Тбв-охнор и я погледна свъсено през рамо. — Остави на нас да се справим, а?

Клнн-даван-а прехапа език и отстъпи назад. В същия миг пред външната врата се появи един старейшина, почти невидим на фона на зелената растителност.

— Внимавай, Първи! — провикна се той. — Трима от противниците излязоха на стрелкова позиция. Останалите дванадесет все още са далеч и се придържат към нещо, което наподобява нашите клиновидни формации.

— А корабът им? — попита Тбв-охнор.

— С плана си командир Трр-мезаз, изглежда, е успял да го отклони от района — отвърна старейшината. — Само временно, предполагам. Помня, че нашият командир при битката за Ф’орсон опита подобен трик и…

— В такъв случай е време да се опитаме да излезем от обкръжение — прекъсна го Тбв-охнор. — Дай ми местонахождението на тези трима войници.

Старейшината изчезна и се върна след няколко удара.

— Първият е тук — рече той и посочи с език. — Зад голямото дърво — наднича от лявата страна на дънера. Вторият и третият са ей там — притаили са се зад изгорялото дърво.

— Ясно — кимна Тбв-охнор и приготви лазерната си пушка за стрелба. — Фхз-гелик, стани от пода — ще ни трябват по двама стрелци срещу всяка цел. А сега, слушай внимателно — прицели се и стреляй по моя команда. Готови…

Внезапно старейшината се появи отново.

— „Почакайте! Вражеските войници се прилепиха към земята. По някакъв начин са разбрали…“

— Сега! — кресна Тбв-охнор и свали лазерната си пушка в позиция за стрелба. Петимата войници последваха движението му в съвършен синхрон.

В мига, когато откриха огън, гората вляво от тях изчезна в ослепителна експлозия.

Клнн-даван-а се люшна назад и нададе болезнен писък, заслепена от яркото зарево. Половин удар по-късно тупна върху металния под и почувства, че гладката повърхност вибрира с яростта на разгневено животно; неистовият тътнеж сякаш блъскаше цялото й тяло.

Зениците й за нощно виждане все още бяха безполезни. Тя внимателно отвори зениците за сумрак и проследи с поглед огнената топка, която се издигаше над близките дървета.

— Какво стана? — попита тя с разтреперан глас.

Но нямаше отговор. Тя надигна предпазливо глава и се огледа.

Първата й мисъл бе, че страховитият взрив е въздигнал и шестимата войници в старейшинство. Те лежаха на пода пред входа, неподвижни, захвърлили лазерните си пушки. Но още докато ги разглеждаше с нарастваща паника, видя, че левият крак на Тбв-охнор потрепва, и започна да си дава сметка какво всъщност е станало. Заради близостта си с входния отвор те бяха поели по-голямата част от силата на ударната вълна.

Значи положението не беше толкова страшно. Но и не изглеждаше розово. Зашеметените войници не бяха кой знае колко по-способни да водят бойни действия от тези, въздигнати в старейшинство… а отвън се приближаваха поне петнайсет вражески воини.

Което означаваше, че сега всичко зависи от нея. Тя се надигна и направи няколко колебливи крачки към вратата. Докато посягаше към първата пушка, опашката на Тбв-охнор започна да тупка конвулсивно по пода. Тя стисна приклада, вдигна оръжието и се опита да го насочи — надяваше се да й помогне опитът й с парализаторите за дребни животни. Едва сега погледна през отвора навън и замръзна.

Само на двайсет крачки от входа в линия се бяха подредили осмина хора-завоеватели, клекнали или прави, но всичките насочили оръжията си към нея.

— Нагоре, Ванбруг! — извика Халоуей в комуникатора, докато лазерният лъч облизваше търбуха на корвина. — Вдигай нагоре, дявол те взел!

— Той не може — отвърна му Такара, без да откъсва ядосан поглед от монитора.

И беше прав, Халоуей го знаеше не по-зле от него, докато безпомощно наблюдаваше как корвинът се снижава, обърнат леко на една страна. Летящата машина изглеждаше напълно беззащитна, всеки миг втори лазерен залп щеше да я разпори, но и без него я очакваше страшен сблъсък със земята. Той се присви болезнено, питаше се защо Ванбруг и Ходжъс не катапултират, макар да разбираше, че нямат нито време, нито необходимата височина. Гибелта им беше неминуема.

— Виж! — рече внезапно Такара и изтръгна Халоуей от вцепенението му. — Бетман се връща.

Халоуей изруга. Бетман наистина бе поел обратно. Вторият корвин бе описал остър завой и сега се носеше право към повредената машина на Ванбруг и лазерното оръдие, което я бе атакувало. Готов да се хвърли в безразсъдна атака…