Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Какво беше това? — попита тя.

— Прилича ми на оръжията на хората-завоеватели — отвърна един от войниците и се приближи към вратата. — По-добре да побързаме, изследовател — съмнявам се, че разполагаме с много време.

— Ясно — отвърна Клнн-даван-а и тръгна право към централния монитор. Под него имаше някаква кутия, върху която трепкаха най-много светлинки — бяха поне петдесетина, на редове от по десет. Под всяка от светлинките се виждаха различни знаци на езика на хората-завоеватели, а отвътре се чуваше тихо бръмчене. Докосна кутията и с изненада установи, че е студена.

— Дали някой от войниците на Доркас може да чете езика на хората-завоеватели? — попита тя, докато вадеше камерата, за да заснеме надписите.

— Всички изкарахме кратък встъпителен курс — рече Тбв-охнор, застанал зад нея. — Писменият език би трябвало да е програмиран в механичните ни преводачи.

Отгоре се чу нов откос, този път малко по-близо.

— Дръж. — Клнн-даван-а тикна камерата в ръцете на Тбв-охнор. — Искам да заснемеш всички надписи върху кутиите. А аз ще погледна вътре в тази.

— Разбрано. — Тбв-охнор преметна лазерната си пушка на рамо и се зае да изпълнява нареждането.

Предният панел, както Клнн-даван-а откри бързо, бе отделен къс метал, прикачен към стените с помощта на конусовидни метални късчета, каквито зхиррзхианците и други познати раси също често използваха. Един от накрайниците на нейния преносим комплект пасваше идеално в отвора на конусовидното късче и след половин стоудар панелът вече беше свален.

Предвид очевидно напредналото състояние на техниката на хората-завоеватели тя очакваше да се натъкне вътре на сложни и непознати уреди. Това, което не подозираше обаче, бе невероятната степен, до която всички тези уреди бяха миниатюризирани. В кутията имаше поне сто кабела, пристегнати на снопове или оставени да се вият самостоятелно. В краищата си кабелите се разделяха на отделни нишки, които изчезваха под повърхността на мънички кубчета от метал или стъкло или се усукваха около цилиндърчета от подобна материя.

Всичко това бе колкото странно, толкова и чуждо и в продължение на няколко удара Клнн-даван-а бе завладяна от кошмарното видение на обгръщащи я милиони змии от кабели. Побърза да прогони видението от ума си. Като се имаше предвид онова, което ставаше над тях, сега не бе най-подходящият момент да дава воля на въображението си. Клнн-даван-а се пъхна отново в кутията и освети едно от кубчетата, търсейки някакъв начин да го отвори.

Заобиколена от несекващото бръмчене на кутията, тя така и не чу тропота от спускащи се надолу по стълбите стъпки. Но изведнъж до нея застана Тбв-обхор.

— Време е да вървим, изследовател — викна той разтревожено.

— Сега ли? — попита Клнн-даван-а. — Но аз…

— Сега — изсъска той, сграбчи я за ръката и я дръпна назад. — Врагът всеки миг ще е тук.

Протестите на Клнн-даван-а заглъхнаха в устата й. Няколко удара по-късно тя вече тичаше към стълбите.

— Може би дори вече сме закъснели — навъсено каза Тбв-охнор. — Командир Трр-мезаз направи някаква хитрина, която все още задържа бойния кораб на хората-завоеватели на известно разстояние от този район — нямах време да го питам за подробностите. Но техните наземни сили вече се отправят насам, а нашите подкрепления няма да са тук навреме, за да ги пресрещнат.

— Може би е по-добре да останем долу — подметна Клнн-даван-а. — Ако помещението е толкова важно за тях, едва ли ще рискуват да го разрушат. Вихме могли да изчакаме, докато дойде помощта.

— Освен ако не предпочетат да го разрушат само и само за да не попадне в ръцете ни — възрази Тбв-охнор. — В такъв случай просто ще изтъркалят няколко от ужасните си експлозиви надолу по стълбите.

С наближаване на повърхността трясъкът на вражеските оръжия се усилваше, но Клнн-даван-а вече различаваше съскането на лазерните пушки на зхиррзхианците. Когато излязоха в горния коридор, видяха двама от войниците да се прикриват зад гънките в стените; третият лежеше проснат в средата на пода и поливаше с методичен огън входа и района пред него.

— Отвън ли са вече? — попита Тбв-охнор.

— Не зная — отвърна войникът отдясно. — Старейшините казаха, че не са достатъчно близо, за да ни видят, и че са ги забелязали да притичват между дърветата.

— Нищо чудно, като се имат предвид тези техни маскировъчни костюми. Въпросът е обаче как да ги заобиколим?

Клнн-даван-а се наведе напред и надзърна през отвора, през който третият войник продължаваше да бълва лазерни залпове.