Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Ще бъдат там преди копърхед — изпревари го Такара. — Вероятно ще ги изпреварят почти с цяла минута.

Което щеше да е напълно достатъчно да изтребят всички миротворчески войници, свалени от десантния кораб, както и въздушните коли. Халоуей стисна юмруци, разкъсван между необходимостта да отрази нападението на врага и инстинкта да защитава войниците си…

И тогава, само на няколкостотин метра от тяхната цел, шестте вектора внезапно смениха посоката си.

— Хеликоптерите забавиха скорост — докладва Крейн.

— Изглежда, се готвят да кацнат сред дърветата. Не, отново поеха — този път извиха на изток… а сега на югоизток.

— Проклет да съм, ако разбирам какво става! — изруга Такара. — Май се прибират.

Халоуей уморено въздъхна. Беше заложил на карта незаменимите си копърхед и бе спечелил.

Или поне все още не беше загубил.

— Фуджи, може би командирът им разсъждава като теб — подхвърли той. — Опитва се да привлече копърхед в обсега на техните тежкокалибрени оръжия.

Такара го погледна разтревожено.

— Надявам се, не смятате да им предадете инициативата.

— Не се тревожи — успокои го Халоуей. — Не си падам по ефектните изпълнения. Стига ми да прогоня нашественика от тектоничната станция.

Такара изсумтя и отново провери векторите на хеликоптерите, които сега сочеха в обратна посока.

— Не говори добре за техния командир да изостави без бой седем от хората си.

— Може би — отвърна Халоуей и си припомни онова, което им бе разказвала Мелинда Кавана за циклите на живот при зхиррзхианците. Ако беше права, те едва ли се плашеха толкова много от физическата смърт. — Според мен обаче той държи на своите хеликоптери точно толкова, колкото ние — на нашите копърхед.

— И за него ли са незаменими? — вдигна вежди Такара.

— Не е изключено — замислено отвърна Халоуей. Ако беше така, това бе първият признак за благоприятен изход в тази кампания. Ако наземните сили на противника показваха признаци за недостиг на бойни средства, това означаваше, че зхиррзхианците са се разтеглили отвъд възможностите си за снабдяване.

А може би означаваше, че в момента са съсредоточили всички свои сили, за да смажат Земята и Кентавър, и не желаят да губят време с една толкова незначителна военна цел.

— Да видим дали е готов да преглътне така лесно загубата им — промърмори той и отново включи комуникатора. — Копърхед: поемете в пресечен курс на хеликоптерите. Не ги гонете — искам само да ги поизплашите. Но гледайте да стоите извън обсега на тежките лазерни оръдия.

— Прието.

Халоуей изключи комуникатора й погледна монитора. Двата корвина, които летяха в паралелна формация ниско над дърветата, направиха плавен завой и поеха курс на преследване. Халоуей премести поглед върху векторите на хеликоптерите — търсеше и най-малък признак на реакция…

Без никакво предупреждение откъм гората блесна ярка светлина.

Лъчът попадна право върху носа на предния от двата корвина.

Тбв-охнор бе настоял да слезе пръв в подземието и тъй като по право старшинството принадлежеше на него, Клнн-даван-а бе принудена да се съгласи. Застанала встрани от полуотворената врата, тя проследи с поглед тримата войници, които се шмугнаха предпазливо покрай нея. Отблясъците от фенерчетата им трепкаха по стените и се отразяваха в различни лъщящи повърхности. Само след няколко удара Тбв-охнор застана отново пред нея.

— Чисто е, изследовател — докладва той. — Последвай ни.

Помещението бе просторно, вероятно обхващаше цялата подземна сграда, макар че за по-точни заключения щяха да са необходими съответни измервания. Лъчите на джобните фенерчета се плъзгаха по различни мебели в типичния стил на хората-завоеватели, по дъговидни маси с подредени върху тях монитори, чиито екрани сега тъмнееха, по стени с различни апарати. Някои от апаратите бръмчаха едва доловимо и по предните им панели пробягваха разноцветни точици. Други мълчаха, сякаш бяха престанали да функционират.

— Прилича ми на командна зала — обади се един от войниците.

— Възможно — кимна Клнн-даван-а и погледна зад гърба си. На стената точно зад вратата имаше вертикален панел, на който грееха две сини светлинки. Тя размаха ръка над тях, без никакъв видим ефект, сетне докосна с пръст по-горната. Беше предположила правилно: изведнъж помещението се озари от мека светлина от източници, скрити в тавана.

Откъм стълбата долетя странен стържещ звук.