Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Опита се да се подпре на стената. Тбв-охнор я дръпна към себе си и тя се подпря на рамото му.

— Продължавай надолу! — извика й той. — Ще се върнат отново само след няколко удара.

Продължиха да се препъват в сумрака по стълбите. Постепенно зениците й се разшириха достатъчно, за да улавя микроскопичните остатъци от светлина, които се процеждаха откъм горния коридор.

Над тях отекна още един тътен, много по-силен от първия. Клнн-даван-а се вкопчи в перилата, погледна през рамо и за миг мярна сред отблясъците от експлозията силуетите на приклекналите горе войници — стреляха по прелитащия ниско над тях кораб на хората-завоеватели.

— Там долу май има още една врата — каза Тбв-охнор, когато тътнежите утихнаха. — Как смяташ, дали отварящият механизъм ще е същият?

— Можем само да се надяваме — отвърна Клнн-даван-а, благодарна, че войникът се опитва да насочи мислите й встрани от грозящата ги опасност. — Странно обаче — горната врата не изглеждаше никак солидна. Сякаш хората-завоеватели не са очаквали, че ще я използва някой друг освен тях.

— Може би тази долу е истинската. Постарай се да я отключиш бързо — ако не успееш, ще я изгорим.

— Разбрано.

Клнн-даван-а приклекна до вратата. Докато оглеждаше механизма, по стълбите над тях се чуха стъпки.

— Първи воин? — извика един от тримата войници, които Тбв-охнор бе оставил в коридорчето. — Доклад от старейшините: един от бойните кораби на хората-завоеватели се е приземил наблизо и разтоварва войници. Командир Трр-мезаз е отделил няколко „жилоптици“ и още воини.

— Разбрано — отвърна мрачно Тбв-охнор. — Дръжте ме в течение.

— Слушам — отвърна войникът, обърна се и изтича нагоре по стълбите.

— Този път май попаднахме на истински урожай от сочни кавра — засмя се един от войниците зад Клнн-даван-а.

— Май има нещо такова — съгласи се Тбв-охнор. — Няма съмнение, че хората-завоеватели не ни искат тук долу.

— Не бих го казала, ако съдя по ключалките им… — Клнн-даван-а се изправи и дръпна вратата, която се отмести с тихо изщракване.

— Полковник, десантният кораб се приземи — докладва Крейн, докато нагласяваше ситуационния монитор. — Засега не срещат никаква съпротива. Въздушните коли докладваха за спорадична стрелба откъм целевата зона.

— А хеликоптерите? — попита Халоуей.

— Наблюдателите докладват, че ги приготвят за излитане — отвърна Крейн. — Все още обаче са на повърхността.

— Сигурно се готвят за едновременна атака — промърмори Такара.

— Най-вероятно — съгласи се Халоуей, докато изучаваше панорамното изображение на селището и десантната зона, предавано от фронталните камери на въздушните коли. Без никакво съмнение вражеските сили се бяха разположили в тектоничната станция — ответният огън идеше тъкмо откъм входа. Въпросът беше дали вече бяха проникнали в подземието?

— Хеликоптерите вдигнати — докладва Крейн. — Насочват се на север, над короните на дърветата. Общо са шест на брой — единият, изглежда, е натоварен с припаси.

Шест от страховитите бойни хеликоптери на завоевателите срещу три средно въоръжени въздушни миротворчески коли и един десантен кораб. Най-умното сега би било да изтегли целия десант обратно.

Но това би означавало да изостави тектоничната станция в ръцете на врага. Място без тактическа стойност от военна гледна точка… освен ако там не бе скрит един от компонентите на КИОРО.

Негов дълг бе да попречи тази важна част от оръжието да попадне в ръцете на врага. Дори с цената на целия личен състав.

Той вдигна комуникатора и превключи на канала на копърхед.

— Копърхед: старт!

— Слушам, сър — откликна спокойният глас на лейтенант Бетман. Миг по-късно над главите им профучаха две тъмни тела.

Такара се приближи до него и прошепна:

— Поемаш огромен риск, Кас. Надявам се, че го осъзнаваш.

— Все някъде трябва да им дадем отпор, Фуджи — отвърна Халоуей. — Реших, че ще е тук.

Такара обмисля отговора му няколко секунди.

— Ако търсиш реванш с онези хеликоптери, препоръчвам ти да ги привлечеш тук, в планините — рече той. — Корвините май са по-добри при резки маневри…

— Казах, че ще им дадем отпор тук.

Такара се изправи с изпънато лице.

— Слушам, сър.

Халоуей погледна монитора и нареди:

— Дайте тактическата обстановка.

— Слушам, сър. — Крейн превключи на по-голям обхват и на екрана се появиха няколко разноцветни вектора. Шест вражески хеликоптера летяха право към тектоничната станция. Халоуей започна да пресмята бързо наум.