Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Може би — повтори Нзз-ооназ. — Проблемът е, че всички директни връзки с Върховния също са под наблюдението на старейшините от клана Дхаа’рр.

— Извинявам се, че се намесвам, изследовател Нзз-ооназ — обади се другият старейшина. — Всички мои свързочници са бивши войници и изпълняват съвестно настоящите си задължения. Те не биха позволили намесата на междукланова политика.

— Уверен съм, че това би било самата истина при нормални обстоятелства — рече Нзз-ооназ. — Но започвам да се питам дали сегашните обстоятелства са нормални. Можете ли да ни дадете гаранции, че нито един от старейшините от клана Дхаа’рр няма да предаде съдържанието на нашия разговор на говорителя Цвв-панав? Особено ако той е бил темата на този разговор.

Старейшината млясна с език.

— Не — призна той. — Не мога да го гарантирам със сигурност.

— Почакайте малко — сети се нещо Нзз-ооназ. — Трр’т-рокик, къде е твоят фссс?

— Имате предвид резена ли? — попита предпазливо Трр’т-рокик.

— Не, твоят главен фссс. Дали не е някъде в близост до Града на единството?

— Не точно — рече Трр’т-рокик. — Всъщност е в родовата гробница близо до Скалистата долина.

— Това може да свърши работа. — Нзз-ооназ поклати доволно език. — Само на няколко тентарка полет. Имаш ли там някого, на когото да можеш да се довериш?

— Имам — рече Трр’т-рокик. — Трр-тулкож. Той беше главен хранител на гробницата и е близък приятел на Трр-гилаг. Готов съм да му поверя и честта си.

Нзз-ооназ отново млясна с език.

— Налага се да рискуваме. Иди и му кажи да се премести някъде, където да не може да бъде подслушван. А после се върни, за да мога да разговарям с него. Работил ли си досега като свързочник?

— Не съм — призна Трр’т-рокик.

— Бързо ще му хванеш цаката. Действай.

— Всичко е съвсем просто — говореше с тих и любезен глас единият от двамата зхиррзхианци. — Имаме разрешение от Седалището на Върховния да издирваме тук всякакви доказателства за престъпна дейност. И според тези указания ние сме тези, които командват на Доркас. Можете да ни сътрудничите или да се присъедините към командир Трр-мезаз, който е затворен в транспортния кораб на хората-завоеватели.

— Който те бяха така добри да ни предоставят — допълни вторият, докато оглеждаше дебелия металически сейф, където само преди един тентарк бе скрит резенът на Прр’т-зевисти. — Солиден метален кораб, в който да го изолираме от останалите старейшини.

— Никъде в заповедта ви не е указано, че имате право да го затваряте — възрази Трр-гилаг, като се опитваше да запази спокойствие.

— В заповедта се казва, че трябва да си вършим задълженията и ние го правим — тросна се по-високият зхиррзхианец. — След като стана ясно, че командир Трр-мезаз възнамерява да възпрепятства изпълнението на служебните ни задължения, ние се постарахме да го отстраним, докато не открием онова, което търсим.

Не „ако“, а „докато“ го открият. Значи знаеха за резена.

— Но това е много опасно — продължи да се съпротивлява Трр-гилаг. — Там той е изолиран и от своя фссс-орган. Ако хората-завоеватели подхванат атака, той ще загине.

— Даваме си сметка, че е опасно — съгласи се зхиррзхианецът. — Да се надяваме, че ще открием бързо онова, което търсим.

Появи се един старейшина и докладва:

— Приключихме с претърсването на транспортьора, но не открихме нищо необичайно. — Той погледна към Трр-гилаг.

— Както и очаквах — каза по-високият зхиррзхианец.

— Нека старейшините претършуват и земята под мястото, където е летял транспортьорът при приближаването си към нас. Може да намерят някой захвърлен предмет.

Старейшината се намръщи — очевидно в израз на крайна обида, заради предположението, че някой би могъл да се отнася толкова непочтително с един фссс-резен.

— Подчинявам се — изръмжа той и изчезна.

— А може би си губим времето? — подметна вторият зхиррзхианец, втренчил поглед в Трр-гилаг. — Може би го е скрил някъде извън обсега на старейшините?

— Като например в крепостта на хората-завоеватели? — добави първият. — Затова ли ходи дотам?

— Отидох там, тъй като новият пленник се нуждае от лечител — отвърна Трр-гилаг, като се мъчеше да запази поне привидна самоувереност. Двамата постепенно се приближаваха към истината. — Той има нужда от лечение, а на мен ми трябва жив, за да мога да приключа с изследванията си. Вече претърсихте тяхната лечителка, не може ли да я пуснете при него?

Високият зхиррзхианец сви рамене и каза: