Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Не виждам защо не. Свързочник?

— Ще се наложи да ида лично при нея — обясни Трр-гилаг в мига, когато се появи един старейшина. — Тя се нуждае от преводач.

Двамата зхиррзхианци се спогледаха и по-ниският повдигна рамене.

— Не виждам защо не — повтори по-високият. — Двамата пленници все още са заедно. Можеш да отведеш лечителката при тях.

Когато Трр-гилаг и Мелинда влязоха, Фелиан Кавана спеше — издаваше неприятни звуци.

— Радвам се да ви видя, докторе — посрещна я сержант Яновиц, докато Мелинда разопаковаше апаратурата. — Дадох му един кубик глевоморфин от неговата аптечка, но не го понесе никак добре.

— Виждам — съгласи се лаконично Мелинда. — Но мисля, че ще мога да му помогна.

Трр-гилаг се огледа нехайно. Високо под тавана, над двамата човеци, бе увиснал един старейшина, и не сваляше очи от тях. Когато отново сведе очи към Мелинда, тя също го гледаше и той бавно завъртя глава настрани в жеста, който при хората означаваше отрицание. Тя кимна леко, че го е разбрала, и се върна към работата си.

За момента Прр’т-зевисти и неговият фссс-резен щяха да останат скрити в кутията.

— Върховни вожде?

Върховният се сепна от дрямка и положеното в скута му записващо устройство падна на пода. Последното, което помнеше, бе, че се беше излегнал на кушетката, за да прегледа военната сводка…

— Да, какво има? — попита той и погледна с размътени очи увисналия над него старейшина.

Беше Дванайсети и бледото му лице бе насечено от необичайни за него мрачни линии.

— Току-що отвориха линия към вас по искане на хранителя в кее’ррския град край Скалистата долина. Мисля, че трябва да разговаряте с него.

— Сега ли? — попита Върховният и си погледна часовника. — Какво толкова важно има, че настоява да разговаря с мен лично?

— Не зная — отвърна Дванайсети. — Отказа да ни съобщи за какво става въпрос, но разполага с един от личните опознавателни кодове, който уредихте на изследователя Нзз-ооназ.

Върховният се намръщи. Защо Нзз-ооназ не го търсеше чрез старейшините, пратени да осигуряват свръзката на мисията? Или може би просто някой от старейшините се бе изпуснал за кода?

— Е, добре — въздъхна той. — Май наистина ще трябва да поговоря с него. Отвори линията.

Дванайсети кимна и изчезна. Върховният взе записващото устройство и провери докъде е стигнал с преглеждането на сводките. Малко по-късно Дванайсети се появи отново.

— „Приветствам те, Върховни вожде — цитира той, — и се извинявам, задето ти нарушавам покоя в този неудобен час. Казвам се хранител Трр-тулкож, Кее’рр. Изследовател Нзз-ооназ ме помоли да ти предам едно съобщение. Опознавателният код, който ми даде, е Мистранд над кулий“.

Върховният неволно се надигна. Това не беше просто един от опознавателните кодове, които бе раздал. Това бе сигнал за потенциално сериозни неприятности със завършека на мисията.

— Разбрано — кимна той. — Слушам те.

Дванайсети изчезна и се появи след няколко удара.

— „Изследовател Нзз-ооназ иска да се срещнеш с мен колкото се може по-скоро“.

— Защо?

— „Не желае да го обяснява през отворена линия. Но ме увери, че е много важно“.

Върховният се намръщи.

— Ти какво смяташ? — обърна се той към Дванайсети.

— Не зная какво да мисля — отвърна другият искрено. — Накарах да проверят два пъти списъка на старейшините от „Затворена уста“, но нито един от тях не е свързан с някой от храмовете близо до Скалистата долина.

— А как стои въпросът с „Верен слуга“? — попита Върховният. — На него е настанен доста голям контингент старейшини.

— Също е проверен — отвърна Дванайсети. — И там няма нито един от територията на Кее’рр. Това трябва да е някакъв номер.

— Я да видим тогава. Предай следното: сам ли трябва да дойда на срещата?

— Чудесна идея — одобри Дванайсети и изчезна. Върховният се наведе над записващото устройство и изтегли двата списъка на старейшини, за които вече бе попитал. Дванайсети беше прав: нямаше нито един старейшина от този район. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе намислил Нзз-ооназ?

Този път се наложи да чака малко по-дълго, сякаш хранителят обсъждаше въпроса с някой друг. Най-сетне се появи отново.

— „Нзз-ооназ настоява да не идвате сам — цитира той. — Дори препоръчва да вземете със себе си войници, на които имате доверие“.

— Интересно. — Върховният се замисли.

— Така е — съгласи се Дванайсети. — Ако това е клопка, поне се опитват да не я направят твърде очевидна.