Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Хайде, действай — подметна нетърпеливо Дашка в интеркома. — Да видим дали са пристигнали.

— Разбрано — долетя отговорът на Чо Минг.

— Изправи малко — нареди Куин.

— Извинявай. — Арик повдигна с още няколко сантиметра единия край на диагностичния монитор, за да може Куин да вижда по-добре, когато поглеждаше през рамо. Бяха направили поне десетина скока, откакто напуснаха „Трафалгар“, като се прехвърляха в нормалния космос само колкото да проследят посоката, в която отстъпваше флотът на зхиррзхианците. Великолепно замислена и организирана стратегия на преследване, вероятно взета право от наръчника на Севкоордското военно разузнаване.

Само че Арик започваше да се чуди дали този път техниката няма да се обърне срещу тях. Всеки път, когато излизаха в нормалния космос, а зхиррзхианците пропускаха да го направят, те печелеха по няколко минути преднина. Част от бойните им кораби вече се бяха преместили в самия край на екранчето на килватерно-следовия детектор, с който работеше Чо Минг, а други три или четири вече се намираха извън неговия обхват.

— Аха — възкликна Чо Минг. — Ето ги, все още са пред нас.

— Видях ги — изръмжа Дашка. Може би и той вече си задаваше въпроса дали идеята е толкова добра. — Някой друг да има там?

— Този път има — потвърди Чо Минг. — Приближава се откъм Мра-миг.

— Мрачанци?

— Почакай — отвърна Чо Минг. — Идентификацията е доста странна — дай ми малко време да я разуча.

Куин бавно се облегна назад. В командната зала се възцари напрегната тишина.

— Готово — заговори Чо Минг. — Група мрачански транспортни кораби в разпръсната формация. Около десет тежкотоварни танкера от клас „Хренн“.

— Курсът им пресича ли този на зхиррзхианците? — попита Дашка.

— Не. Векторът преминава зад очакваното местоположение на зхиррзхианците при максималното им сближаване.

— А нашият? — попита Куин.

— На пръв поглед не изглежда така. Макар че ако продължаваме да… я!

— Какво? — попита Дашка.

— Току-що преминаха в скок — обясни Чо Минг. — Някъде на четири светлинни години пред нас.

— Точно пред нас ли?

— Не — рече Чо Минг. — На около трийсет градуса встрани от нашия вектор.

— Може би нямат нищо общо нито с нас, нито със зхиррзхианците — промърмори Дашка. — Там някъде има слънчева система. Може да са миньорски кораби.

— Възможно е — съгласи се Чо Минг. — Един момент, току-що се появи още една група. Този път са два танкера и се насочват в същата посока, в която и предишната група.

— Мда, май наистина са миньорски кораби — въздъхна Дашка. — Добре, да се върнем към нашите приятелчета. Зхиррзхианците поддържат ли първоначалния курс?

— Почти. Изместили са го с няколко градуса, но… проклет да съм.

— Какво има? — попита Дашка.

— Това вече сигурно ще ти хареса, Дашка — отвърна напрегнато Чо Минг. — От Формби тръгнахме след десет зхиррзхиански кораба, нали?

— Точно така. Плюс още един, който вече бе потеглил преди тях.

— Правилно. Е, та от тези десет в момента засичам само седем. През трийсет и двете минути от последния уловен килватерен сигнал три от тях са излезли от скоков режим.

— Така ли? — изсумтя Дашка. — Куин, защо не дойдеш тук?

Докато Куин и Арик се преместят на мостика, Чо Минг вече бе приключил с предварителния анализ.

— И така — почна той, като придвижваше светлинен показалец по един от мониторите, — нека ви кажа какво предполагам аз. Веднага след последния ни скок три от зхиррзхианските кораби са напуснали групата и са се насочили по този вектор, използвайки за прикритие кометното хало в тази система. Останалите са продължили напред. Надявали са се, че няма да забележим бегълците.

— А мрачанските кораби са нещо като снабдителна линия? — предположи Куин.

— Или ще им помагат за ремонта — допълни Дашка. — След срещата с „Трафалгар“ и йикроманците голяма част от оръдията им бяха разрушени. Куин, след колко време ще е готов за действие корвинът?

— Ще са ми нужни поне два часа — отвърна Куин.

— По дяволите! — Дашка се намръщи.

— Защо? — поинтересува се Арик.

— Защото ми се щеше да се разделим — изсумтя Дашка. — Разполагаме с две цели и само един кораб, който да ги следва. Значи ще трябва да хвърляме ези-тура.

— Ако ще следваме главния флот, се налага да скочим незабавно — предупреди го Чо Минг. — В противен случай ще ги изгубим.

— Зная — отвърна Дашка. — Остави ме да помисля.

Той мълча около минута, зареял поглед към екрана.