Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Съмнявам се — рече Бронски. — Не и зад толкова масивни стени. Едва ли имат холопроектор тук вътре. Освен това погледни внимателно — прилича на зхиррзхианец.

Привидението подскочи, сякаш докоснато от нагорещено желязо, извъртя се по неописуем начин и изчезна.

— Брей! Хубаво изпълнение — възкликна Бронски и се огледа. — Освен това май разбира английски.

— Какво искаш да кажеш? — погледна го учудено Кавана. — Кой да разбира английски?

— Нашият приятел там — отвърна Бронски и кимна към тавана. — Изглежда, не си имал време да прочетеш доклада на сина си, в който описва времето, докато е бил в плен, но там твърди, че видял нещо подобно, когато се опитал да избяга. Малко след това са го отровили и го отдадохме на халюцинации…

— Чакай малко — спря го Кавана. — Не сте ми казвали, че са го отровили.

— Не исках да те безпокоя — обясни Бронски. — Пък и сега това не е важно. Изглежда, разпитващият е използвал отровата в езика си, за да му попречи да избяга.

— И не смяташ това за важно? — ядоса се Кавана. — Можели са да го убият.

— Предполагам, че точно това са възнамерявали да направят — търпеливо се съгласи Бронски. — Но копърхед са пристигнали почти веднага след това и са успели да неутрализират отровата. Докато се върне на Едо, вече е бил напълно възстановен.

— Сигурен ли си?

— Лекарите го изследваха на два пъти — увери го Бронски. — Въпросът беше, че и той е видял нещо подобно. А като се замисля за това, спомням си, че и другият ти син, Арик, съобщи, че е чул писъци и високи гласове недалеч от пирамидата, която откриха на изоставената планета.

— А видял ли е нещо? — попита Колчин.

— Не, само чул гласове — повтори замислено Бронски. — Почти по същото време се появили два зхиррзхиански бойни кораба, които сякаш идвали да се притекат някому на помощ.

Кавана все още бе стреснат от новината за отравянето.

— И какво може да означава всичко това?

— Не зная — сви рамене Бронски. — Нямам представа дори дали призраците и гласовете имат общо. Но те съществуват и може би по някакъв начин са свързани с прословутата зхиррзхианска система за комуникации на големи разстояния. А може да бъркаме.

Кавана отново вдигна поглед нагоре. От призрака нямаше и следа, но дали не беше станал невидим, за да ги следи безпрепятствено? Според Бронски Арик бе чул гласове, без да вижда никого. Дали призраците не можеха да подслушват и след като станат невидими?

— Хей! — подвикна той неочаквано. — Чуваш ли ме? Аз съм лорд Стюарт Кавана. Искам да говоря с теб.

— Губиш си времето — подсмихна се Бронски. — Не забравяй, че те са завоеватели. Масови убийци. Не ги интересуват разговори с жертвите, а само как да ги премахнат по-бързо. Като онзи, който се е опитал да убие сина ти Фелиан.

Кавана го погледна навъсено. Бронски не даваше воля на отчаянието си — на лицето му определено трепкаше пресметливо изражение, докато оглеждаше тавана. Може би той също се опитваше да накара привидението да се покаже?

И тогава, само на метър над тях, то изникна отново.

Кавана се отдръпна и си удари главата в каменната стена. Размърда устни, но не можа да произнесе никакъв звук. Призрачното чуждоземно лице го наблюдаваше със зловещото си изражение…

— Ти баща Фелиан Кавана?

Кавана премигна. Макар и променени, различни, думите бяха на английски.

— Хайде де — подкани го Бронски. — Отговори му.

Кавана плъзна поглед по — не, през лицето пред себе си. Бронски все още лежеше на койката, но лицето и тялото му изглеждаха напрегнати. Вляво от Кавана Колчин бе спрял опитите си да надвие ключалката и бе втренчил поглед в призрака, за да прецени доколко е опасна ситуацията.

— Да — заговори накрая Кавана. — Аз съм лорд Стюарт Кавана. Фелиан Кавана е мой син.

— Как се казваш? — подметна Бронски.

Привидението го игнорира.

— Трр-гилаг не опитвал убие Фелиан Кавана — каза то. — Опитал само спре го тръгне.

Кавана погледна към Бронски.

— Трр-гилаг е бил главният разпитващ на Фелиан — обясни бригадирът. — Той е отровил Фелиан.

— Не опитвал убие — настояваше призракът.

— Добре де — рече успокояващо Кавана. — Щом казваш, нека бъде така.

— Ти кажи мен сега — рече привидението. — Защо Фелиан Кавана не въздигнал Трр-гилаг в старейшинство?

— В старейшинство? — Кавана отново погледна към Бронски.

— Старейшините са прослойка на зхиррзхианското общество — обясни му бригадирът. — Водачи или може би… не зная, но Фелиан бе останал с впечатлението, че са важни. Това е всичко, което ни е известно засега.