Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Дали бягството на Фелиан не бе унищожило шансовете на Трр-гилаг да порасне в службата?

— Фелиан е направил каквото е сметнал за необходимо — подхвана той предпазливо. — Ако този Трр-гилаг беше пленник, сигурно също щеше да се опита да избяга.

— Не — отвърна привидението и езикът му се стрелна навън, сякаш за да подчертае думите му. — Аз не говори за бягство. Аз говори за въздигане в старейшинство. Защо Фелиан Кавана не сторил това?

— Не разбирам — завъртя глава Кавана. — Какво е направил Фелиан?

— Не какво е направил — повтори привидението. — Какво не е направил. Той не направил това. — Прозрачните, ръце се сключиха около прозрачната шия. — Не направил това.

Кавана поклати безпомощно глава. Лингвистиката не беше силната му страна.

— Струва ми се, че имитира задушаване — обади се внезапно Колчин. — Или счупване на врата.

— Прав си — съгласи се Бронски. — Фелиан също го спомена — каза, че бил стиснал разпитващия за врата, докато го дърпали към мрачанския кораб. Той пита защо не го е убил.

— Не може да бъде — възрази Кавана. — Той каза само…

И изведнъж всичко му се изясни. Старейшинство — смърт — реещият се пред него призрак…

Той бавно си пое дъх.

— Ти си старейшина.

— Да — направи опит да имитира кимването му призракът.

В помещението се възцари напрегната тишина.

— Те са надвили смъртта — обяви Кавана отпаднало. — Наистина са я победили.

— Защо Фелиан Кавана не издигнал Трр-гилаг в старейшинство?

Кавана преглътна мъчително, опитвайки да си събере мислите. Питаха го защо Фелиан не е убил този, който го е разпитвал.

— Навярно защото не е било необходимо. Хората не убиват, освен ако не са притиснати до стената.

— Но вие въздигнали други зхиррзхианци в старейшинство.

— Не ние започнахме тази война — вметна Бронски. — Зхиррзхианците ни атакуваха първи.

— Не вярно — настоя призракът. — Старейшини казва хора-завоеватели атакували първи.

— Значи твоите старейшини грешат — отвърна спокойно Бронски. — Ние не сме атакували първи. Зная го.

Привидението измърмори нещо и изчезна. Кавана чакаше, но то не се появяваше отново.

— Всичко оплеска — изръмжа Кавана на бригадира.

— Ще се върне — успокои го Бронски и се огледа. — Малко поразтърсихме вярата му в искреността на тяхното правителство, та има нужда да обмисли нещата насаме. Но ще се върне.

Кавана го изгледа подозрително.

— Изглеждаш прекалено сигурен. Знаеш нещо, което ние не знаем, нали?

— Не знам почти нищо — отвърна Бронски и вдигна ръка да изтрие потта от челото си. — Спомних си впечатленията, които Фелиан сподели за похитителите си. Беше почти сигурен, че е успял да разколебае увереността на Трр-гилаг относно онова, което според него е станало с „Ютландия“. — Той махна към тавана. — Този старейшина, изглежда, го познава. Помислих си, че няма да е зле, ако малко го попритиснем.

— Какъв смисъл? — попита Кавана. — Едва ли е склонен да вярва на трима хора-завоеватели.

Откъм вратата се чу тихо изщракване.

— Готово — рече Колчин и извади телта от ключалката. Изправи се, побутна вратата и надникна през процепа.

И в същия миг отхвърча назад, блъснат от внезапно отворилата се врата. Кавана инстинктивно разпери ръце и успя да го улови, преди да се удари в койката.

В килията нахлу един бурт.

Бронски скочи и зае бойна стойка още преди Кавана да се съвземе. Две секунди по-късно Колчин също бе възстановил баланса си.

Но атаката така и не дойде. Грамадният чуждоземец спря и няколко секунди оглежда тримата пленници.

— Наредено ми е да не ви наранявам — избоботи той и бавно отстъпи назад. — Поне засега.

После стисна дръжката и затръшна вратата. Чу се тежко щракване на метал.

— Наред ли си? — обърна се Кавана към Колчин.

— Освен дето се чувствам малко глупав — промърмори горчиво Колчин. — Бях готов да се закълна, че отвън няма пазачи.

— Казват, че буртите притежават удивителна бързина, когато се наложи — обясни Бронски. — Не позволявай това да те потиска.

— Да де — рече Колчин. — Така е.

Кавана го потупа успокояващо по рамото, после подвикна тихо:

— Зхиррзхиански старейшина? Тук ли си?

Не последва отговор.

— Все още предъвква наученото, предполагам — подхвърли Бронски и пак се настани на койката си. — Докато реши дали да дойде при нас, можем да поотдъхнем. Поне вече знаем как да отворим вратата. И това е нещо.

— Каква полза, след като буртът е отвън? — попита Кавана.