Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Бронски се засмя мрачно.

— Не бери грижа. Ще измислим нещо.

Мелинда Кавана въздъхна, изправи се, отметна един кичур от лицето си и каза:

— Свърших.

— И това ли е всичко? — попита Трр-гилаг, втренчил поглед в полузасъхналата пяна, която обгръщаше счупения крак на Фелиан Кавана. Изглеждаше му много по-крехка от керамичните лонгети, които зхиррзхианците използваха в подобни случаи.

— Това е — отвърна тя и се опита да пъхне пръст под имобилизиращия костюм, за да се почеше по гърба. Мнов-корте бе настоял да го носи и бе предал дистанционното на костюма демонстративно на двама от войниците, а не на Трр-гилаг или на Клнн-даван-а. — Мембранозната пяна обездвижва крака и същевременно подпомага костното възстановяване.

Изумителна технология, наистина.

— Значи ще се оправи, така ли?

— Ще се оправи — потвърди тя.

— Радвам се — рече Трр-гилаг и погледна лицето на спящия чуждоземец. Наистина се радваше, осъзна той, и не само защото нямаше да изгуби един екземпляр за изследванията си. Може би най-сетне щеше да узнае защо Фелиан Кавана не го бе въздигнал в старейшинство, когато имаше тази възможност на Изследователски свят 12.

Вратата вляво се отвори и в стаята влезе Втори командир Клнн-вавги, следван от двама войници.

— Трр-гилаг. — Той кимна в знак на поздрав.

— Командир Клнн-вавги — отвърна на свой ред Трр-гилаг. — Предполагам, че би трябвало да ви поздравя за повишението.

— Благодаря — отвърна хладно Клнн-вавги. Съжалявам, че не го одобрявате. За щастие не се нуждая от вашето одобрение. Как е пленникът?

— Мислех ви за приятел на Трр-мезаз — продължи в същия дух Трр-гилаг. — Така смяташе и Трр-мезаз. Но явно и двамата сме грешали.

Клнн-вавги дори не трепна.

— Това няма нищо общо с приятелството, изследовател Трр-гилаг — заяви той. — Става дума за моя дълг на войник. Мнов-корте изпълнява стриктните указания на Седалището на Върховния. Мой дълг е да му помагам.

— Указания за какво? — попита Трр-гилаг. — Той дори не ми съобщи какво търси.

— На мен също — призна Клнн-вавги и погледна към Фелиан Кавана. — Но изглежда, смята, че вие и командир Трр-мезаз знаете за какво става въпрос. Как е пленникът?

— Казаха ми, че ще се оправи.

— Чудесно. Предполагам, че двамата с Клнн-даван-а нямате търпение да подновите изследванията си върху него.

— Ще започнем едва след като се почувства по-добре — изсумтя Трр-гилаг. — Нараняването му е било доста сериозно.

— Толкова по-добре — тъкмо ще съберете информация за поведението на хората-завоеватели при стрес. Това може да е доста полезно, нали?

Трр-гилаг погледна към Мелинда Кавана и сержант Яновиц, които, разбира се, нямаха никаква представа за темата на разговора.

— Да. Може би.

— Уговорено значи — каза Клнн-вавги и погледна към другите двама хора-завоеватели. — Вървете тогава да подготвите лабораторията. Клнн-даван-а вече се зае с нейната. Сржънт-яновиц ще остане тук, но можете да вземете с вас човешката лечителка.

Трр-гилаг се намръщи.

— Да, наистина бихме могли да я използваме.

— Точно това ви казвам — рече Клнн-вавги и се приближи към масата, където Мелинда бе извадила медицинската екипировка. — Тъкмо ще проучите предназначението на всички тези прибори.

Трр-гилаг усети, че езикът му се притиска болезнено във вътрешната страна на устата. Само на половин разкрач от Клнн-вавги беше металната кутия, където се спотайваше фссс-резенът на Прр’т-зевисти.

— Добре — каза Клнн-вавги, заобиколи масата и се изправи срещу Трр-гилаг. — Там сигурно ще ви е по-спокойно. Мнов-корте и братята му възнамеряват да преобърнат лагера наопаки, но да открият онова, което търсят. — Той млъкна, подпря се с една ръка на металическата кутия и втренчи поглед в Трр-гилаг. — Предполагам, че е във връзка с онзи изчезнал старейшина — Прр’т-зевисти.

— Така ли? — промърмори Трр-гилаг.

— Те вече разговаряха надълго и нашироко по въпроса с командир Трр-мезаз — продължи Клнн-вавги, като поглаждаше с върховете на пръстите си гладката метална повърхност. — А сега, изглежда, нямат търпение да разговарят и с вас. Убеден съм обаче, че изследванията ви върху поведението на вашия човек-завоевател са от по-голяма важност. Надявам се двамата с Клнн-даван-а скоро да се сдобиете с полезни резултати.

— Ще се опитаме — отвърна Трр-гилаг. Първоначалното му раздразнение бе започнало да се топи. Въпреки опитите им да държат Клнн-вавги настрани от тази бъркотия вторият командир очевидно бе подразбрал сам доста неща. Но вместо да ги предаде на дхаа’ррските агенти, бе успял да им спечели още малко време. — Ще направим всичко възможно — добави той.