Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Какво да кажа за тях?

— Ами ако мрачанците решат да ги убият, преди да атакуват „Затворена уста“?

— Е, и какво?

— Не бива ли да им попречим? — попита направо Трр’т-рокик.

— Те са наши врагове, Трр’т-рокик — припомни му Оклан-барджак. — Колкото повече от тях измрат, толкова по-добре за нас.

— Не говоря за смъртта в бой, командире — заинати се Трр’т-рокик. — Това ще е хладнокръвно убийство.

— На чуждоземни същества, които започнаха тази война… — намеси се Оклан-барджак.

Върховният го спря с жест и каза:

— Разбирам загрижеността ви, Трр’т-рокик. В интерес на истината аз също им симпатизирам. Но не виждам какво може да се направи. В противен случай войниците на Нзз-ооназ рискуват да бъдат въздигнати преждевременно в старейшинство.

— Ами ако не те са започнали войната? — попита неочаквано Трр’т-рокик. — Това би ли имало значение?

Върховният се намръщи.

— Този въпрос вече го обсъждахме, Трр’т-рокик. За какво говорите всъщност?

— Синът ми, Трр-гилаг, продължава да се съмнява. Според него Фелиан Кавана е бил уверен в правотата си.

— Казах, че този въпрос вече е обсъждан — повтори с леден тон Върховният вожд. — Хората-завоеватели нападнаха първи и освен ако не искате да поставите под съмнение искреността на старейшините, които са присъствали на онази първа битка, не желая повече да слушам за това. Разбрано ли е?

— Да — промърмори Трр’т-рокик.

— Добре — рече Върховният. — В такъв случай ви благодаря за помощта. Върнете се при Нзз-ооназ и се постарайте да ме държите в течение на положението.

— Подчинявам се.

Старейшината изчезна.

— И на теб, хранителю, също благодаря за помощта — обърна се Върховният вожд към Трр-тулкож. — Сигурно си даваш сметка, че това, на което стана свидетел, е строго поверителна информация.

— Разбира се — отвърна Трр-тулкож. — Ако желаете, мога да остана на разположение в случай, че се наложи отново да разговаряте с Нзз-ооназ чрез Трр’т-рокик.

Върховният го погледна внимателно. Едва сега си спомни откъде знае името му — Трр-тулкож, кее’ррският хранител, бил на пост, когато агентите на говорителя Цвв-панав откраднали фссс-органа на Трр-пификс-а. Сега сигурно разполагаше с твърде много свободно време.

— Да, идеята май е добра — рече той. — Върни се в Скалистата долина. Ако ми потрябва връзка с Трр’т-рокик, ще пратя да те повикат.

— Подчинявам се — рече Трр-тулкож, кимна, подмина веригата от войници и се отдалечи към подножието на хълма.

Оклан-барджак погледна усмихнато Върховния.

— Ама и вас ви бива да печелите хората, Върховни вожде — подметна той тихо. — Знаете го, нали?

— Всеки има нужда да бъде необходим, командире — въздъхна уморено Върховният. — Хайде, да се прибираме у дома.

Когато Трр’т-рокик се прибра на борда на „Затворена уста“, двама други старейшини тъкмо изчезваха.

— Ето те и теб — рече Нзз-ооназ. — Върховният заръча ли нещо друго?

— Само да го държиш в течение — отвърна Трр’т-рокик.

Появи се друг старейшина и докладва:

— Предупредих Свв-селик и Глл-боргив.

— Добре — каза Нзз-ооназ. — Вземи още няколко старейшини и иди да следиш какво правят мрачанците. Трр’т-рокик, ти пък ще държиш под око хората-завоеватели.

— Подчинявам се — отвърна Трр’т-рокик и само след няколко удара отново се озова в килията на пленниците.

Тук нищо не се бе променило, освен че сега и тримата хора-завоеватели лежаха на койките си. Очите им бяха затворени — изглежда, спяха.

Той се премести в коридора. Застанал на известно разстояние от вратата на килията, с поглед, втренчен в нея, тук стоеше някакъв изумително едър и як чуждоземец, какъвто Трр’т-рокик не бе виждал никога. Явно беше охрана.

Той се върна в килията, все още завладян от колебание. Върховният бе напълно уверен, че хората-завоеватели са започнали войната. Но тези тримата тук не бяха на същото мнение. А също и Фелиан Кавана — според сина му Трр-гилаг. Някой лъжеше, или нещо не беше наред. Но кой?

— Здрасти.

Трр’т-рокик се стресна от тихия глас и по навик се премести в сивия свят. Един от хората-завоеватели — този, когото наричаха Кавана — се бе пробудил и търсеше с очи изчезналия Трр’т-рокик.

— Нищо лошо няма да ти сторя — добави той. — Искам само да поговорим.

— За какво? — попита Трр’т-рокик, докато се преместваше в света на светлината.

— Ето те и теб — рече човекът-завоевател. — Казвам се лорд Стюарт Кавана. Фелиан Кавана е мой син.

— Зная — отвърна Трр’т-рокик. — Каза го по-рано.