Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Така е. А ти как се казваш?

Защо да не каже?

— Аз съм Трр’т-рокик, Кее’рр. Трр-гилаг е мой син.

За миг очите на чуждоземеца сякаш се уголемиха.

— Бащата на Трр-гилаг? За мен е чест да се запозная с теб.

— Защо дойдохте тук? — попита Трр’т-рокик.

— Ние не вярваме на мрачанците — отвърна човекът-завоевател. — Дойдохме, за да открием какво правят.

— И защо не им вярвате?

— Защото знаем, че много пъти са ни лъгали. Мога ли да ти задам един въпрос?

— Да — отвърна предпазливо Трр’т-рокик.

— Какво си ти? — попита човекът-завоевател. — Искам да кажа, какво представляват старейшините? Дали не сте (неразбираемо) на мъртвите?

Трр’т-рокик го погледна внимателно; умът му разсъждаваше трескаво. Какво да отговори? Всичко, което се отнасяше до старейшините, дори фактът на тяхното съществуване, трябваше да остане в тайна — бяха им го повтаряли безброй пъти на борда на „Верен слуга“.

Но от друга страна, той вече бе нарушил тази инструкция, разкривайки се пред Лорд-стюарт-кавана и спътниците му. На всичко отгоре тези тримата най-вероятно нямаше да се измъкнат оттук живи.

— Ние сме зхиррзхианци, чиято материална обвивка е изчезнала — отвърна той; надяваше се, че използва правилните думи. По някаква причина му беше много по-лесно да разбира езика на хората-завоеватели, отколкото да го говори. — Ние сме прикачени към нашите фссс-органи, които се държат в родови гробници на Оакканв.

— Значи сте мъртви — заяви човекът-завоевател и гласът му прозвуча странно. — И същевременно не сте. (Неразбираемо.) Колко дълго можете да съществувате по този начин?

— Много цикли — отвърна Трр’т-рокик. — Фссс-органите се износват бавно.

Човекът-завоевател мълча в продължение на няколко удара. Трр’т-рокик се приближи и едва сега забеляза капките течност в ъгълчетата на очите му.

— Какво е това? — попита той.

Чуждоземецът завъртя глава настрани.

— Помислих си за жена ми, Сара. Майката на Фелиан. Тя почина преди пет (неразбираемо). Какво ли не бих дал да мога да разговарям отново с нея. Дори по този начин, като старейшина.

Трр’т-рокик не сваляше поглед от него, споходен от неочакван прилив на съчувствие.

— Жена ми се казваше Трр-пификс-а — произнесе той. — Тя не искаше да става старейшина.

— И защо? — попита Кавана.

— Боеше се от загубата на материалната си форма — отвърна Трр’т-рокик. — За нея старейшинството не беше истински живот.

Човекът-завоевател сведе поглед към стиснатите си ръце.

— Мисля, че бих могъл да я разбера — рече той. — Предполагам, че, и Сара щеше да се чувства по същия начин. Но ако имаше някакъв начин да си я върна, щях да го направя, колкото и да е егоистично спрямо нея.

Егоистично . Трр’т-рокик се намръщи кисело. Никога не бе гледал по този начин на въпроса. Или по-скоро, бе избягвал да гледа така. Дали и той не бе проявил егоизъм, след като искаше да задържи Трр-пификс-а?

Лорд Стюарт Кавана въздъхна и изтри сълзите си.

— Често ли разговаряш с баща си и майка си? — попита той.

— На старейшината не му остава почти нищо друго, освен да разговаря — отвърна Трр’т-рокик. — Да разговаря и да наблюдава света около себе си. Не можем да се отдалечаваме много от своите фссс-органи.

— Но въпреки това ти си тук — посочи лорд Кавана. — Как е възможно това?

Отново към забранената територия. Но и този път той реши, че това вече няма значение.

— От всеки фссс-орган може да се взема малко парченце. Тогава старейшината може да се придвижва между двата органа.

— Ясно. Ето значи как изпращате съобщения на огромни разстояния.

— Да — потвърди Трр’т-рокик. — Но ще те помоля повече да не разговаряме за тези неща. Забранено ни е да ги обсъждаме.

— О, не се безпокой. — Лорд Стюарт Кавана махна с ръка. — Вероятно скоро ще бъдем мъртви. Но по-добре предупреди своите, че мрачанците готвят атака срещу тях.

— Вече са предупредени — заяви Трр’т-рокик, изненадан, че човекът-завоевател говори така спокойно за това. Изведнъж си припомни съмненията на Трр-гилаг относно общоприетите представи за необузданата агресивност при тези завоеватели. — Те се готвят за атака.

— Чудесно. — Отново настъпи кратко мълчание. — Благодаря ти, че ми го каза. Разбирам напълно вашите водачи, които държат всичко това да бъде запазено в тайна. Има много хора, които биха приели с ужас вестта за вашата способност да съществувате след смъртта си, дори като старейшини. Мога ли да те попитам нещо друго?