Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Искам само да проявиш търпение, Фелиан — чу успокояващия глас на Мелинда. — Търпението е добродетел.

Фелиан погледна двамата зхиррзхианци. Без никакво съмнение те разбираха думите на Мелинда. Следователно тя не се опитваше да скрие значението им от тях. Какво наистина ставаше тук?

— Разбира се — промърмори той. — Търпението е добродетел.

— Малка сонда — каза Клнн-даван-а и протегна ръка.

— Малка сонда — повтори Трр-гилаг, намери инструмента и й го подаде. Фелиан Кавана следеше разтревожено движенията му, но вниманието на Трр-гилаг не беше съсредоточено върху него. Трима старейшини продължаваха да ги наблюдават от различни ъгли на стаята.

— Трр-гилаг — прошепна един развълнуван глас в ухото му.

Трр-гилаг отстъпи назад, прикривайки се зад гърба на Клнн-даван-а, за да разговаря с новопоявилия се старейшина.

— Да?

— Получихме съобщение от техническата лаборатория, където изследват предмета, намерен в раницата на Фелиан Кавана. Оказва се, че хората-завоеватели може също да имат старейшини — те смятат, че има поне един такъв в металния цилиндър.

Опашката на Трр-гилаг потрепна нервно.

— Какво?!

— Да — старейшина на хората-завоеватели — повтори старейшината. — Разговаряли са с него. Необходими ли сме ви тук въобще?

— Мисля, че не — отвърна той. — Човекът е имобилизиран, а отвън пазят двама войници. Върви и вземи с теб другите старейшини.

— Благодаря — отвърна старейшината. — Бих предпочел да съм в лабораторията, за да видя какво още ще узнаят. — След тези думи старейшината изчезна, последван от другите двама.

— Какво има? — попита Клнн-даван-а.

— Сега е нашият шанс — отвърна Трр-гилаг и посочи на Мелинда металната кутия. — Бързо! — добави той на човешки език.

— Чух нещо за някакви старейшини на хората-завоеватели. — Клнн-даван-а го погледна въпросително, докато Мелинда Кавана отвърташе болтовете на капака.

— Техниците смятат, че са открили един — рече й той.

— Не знам какво става, но това е единствената възможност да извадим резена на Прр’т-зевисти.

— Какво се е случило? — намеси се Мелинда.

— Говорят, че техниците открили ваш старейшина — обясни й Трр-гилаг. — Вие имате ли старейшини?

Тя поклати глава.

— Не, освен ако не вярвате в призраци.

— Какво общо имат старейшините с призраците? — попита Фелиан Кавана.

— Те са зхиррзхианската версия на задгробния живот — обясни сестра му. — Казват, че си видял веднъж един от тях.

Тя довърши отвъртането на първите два болта, открехна капака и…

Пред тях се появи Прр’т-зевисти. Фелиан Кавана се ококори.

— Чу всичко, нали? — обърна се Трр-гилаг към Прр’т-зевисти.

— Да — потвърди той. — Запазил съм няколко силни израза, които ще кажа пред Седалището на Върховния относно говорителя на Дхаа’рр.

— Само ако намериш някой, който да ги предаде — припомни му навъсено Клнн-даван-а. — Нали разбра какво е положението — агентите на говорителя Цвв-панав държат целия лагер под свое командване. Да познаваш някой старейшина, на когото можеш да се довериш за едно спешно съобщение до Оакканв?

— Има неколцина, които презират подобен род междукланови боричкания — увери я той. — Ще ида да намеря някой от тях веднага щом Мелинда освободи резена ми.

— Но внимавай никой да не те види — предупреди го Трр-гилаг. — Ако Мнов-корте надуши какво става, може да провали цялата работа.

Най-сетне Мелинда повдигна капачето, бръкна в кутията да извади металното цилиндърче и…

Изведнъж лицето на Прр’т-зевисти се озари от невиждано досега изражение на искрена радост.

— Трр-гилаг — промълви той. — Моят фссс…

След което изчезна.

Излегнат на кушетката в каютата на транспортния кораб, Върховният вожд обмисляше какви действия да предприеме срещу говорителя на Дхаа’рр. Дали да не му намекне, че подозира мрачанците в измяна и че се досеща за плановете му на Доркас? Може би моментът бе подходящ да сключат нова сделка.

В отсрещния край на потъналата в сумрак кабина се появи един старейшина. Поредният скучаещ досаден старейшина от някое родово хранилище, над което прелитаха, отскочил да провери какъв е този късен полет. Върховният отвори уста, за да го помоли да си върви…

И тогава, първоначалното изражение на облекчение и радост върху лицето на старейшината се превърна в маска на ужас.

— Какво, в името на… — почна той и се огледа трескаво. — Къде… как…

— Мога ли да ти помогна? — попита го Върховният.