Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик и изчезна.

— Надявам се, че знаете какво вършите, Върховни вожде — намеси се Оклан-барджак. — Ако говорителят Цвв-панав надуши какво сте намислили, ще си изпатите здравата.

— Говорителят Цвв-панав е твърде зает да прави политика на Доркас — отвърна сърдито Върховният, понечи да добави още нещо, но в този момент неочаквано се появи Трр’т-рокик. Беше изплашен.

— Хората-завоеватели атакуват!

— Какво? — излая Оклан-барджак. — Кого атакуват?

— „Затворена уста“ — отвърна Трр’т-рокик. — И Нзз-ооназ твърди, че използвали оръжие на име КИОРО!

— Моля ви — промълви Валойтаджа с глас, който отекна в пустия хангар. — Изследовател Нзз-ооназ, трябва да ни пратите войници на помощ. В противен случай никой от нас няма да преживее тази атака.

Командир Спс-кудах размърда нетърпеливо език и изсъска:

— Изследователю, не можем да стоим тук в бездействие, докато избиват нашите съюзници. Каквото и да представлява това КИОРО, не може да е чак толкова страшно, че да не се справим с него.

— Командире, войниците ви ще останат на борда на „Затворена уста“ — заяви решително Нзз-ооназ. Кой знае защо, му се струваше, че ставащото е само опит от страна на мрачанците да изкарат зхиррзхианските войници отвън.

Появи се един старейшина.

— Приключихме с огледа на помещенията и коридорите около хангара — докладва той. — Няма и следа от мрачанци, нито се виждат признаци за подготовка за атака.

— Ето — видяхте ли? — възмути се Спс-кудах. — Сега можем да забравим за параноичните ви идеи и да изкараме войниците отвън, за да заемат отбранителна позиция.

— Приближават се два въздушни кораба, командире — докладва друг старейшина. — Летят ниско и с голяма скорост, идват от запад и са се насочили право към крепостта.

Още един старейшина. Нзз-ооназ го погледна — беше Трр’т-рокик.

— Изследовател Нзз-ооназ, имам съобщение от Върховния вожд…

— Не сега — прекъсна го Нзз-ооназ. — Не чуваш ли алармите? Хората-завоеватели атакуват. Може би дори с КИОРО.

Трр’т-рокик се ококори.

— Хората-завоеватели атакуват?

— Старейшина, какво стана с въздушните кораби? — попита Нзз-ооназ, като му обърна гръб.

— Все още се приближават.

— Предупредихте ли Военното командване? — провикна се Нзз-ооназ. — Кой разговаря с Военното командване?

— Аз имам отворена линия до тях — отвърна един от старейшините. — Искат още информация за положението.

Нзз-ооназ щракна ядно с език. Докато старейшините приключеха с докладите, може би щеше да е твърде късно. А може би вече бе твърде късно.

— Въздушните кораби продължават да се приближават — чу гласа на старейшината.

— Затворете външния люк! — извика Нзз-ооназ. — Всички зхиррзхианци да се приготвят за атака. — Ако имаха късмет, корпусът щеше да ги защити. Той започна мислено да отброява ударите…

Нищо не се случваше.

— Старейшини, проверете какво става с онзи кораб!

Старейшините изчезнаха.

— Може да е бил само разузнавателен кораб — подметна мрачно командир Спс-кудах. — А следващия път да ни ударят с оръжия.

— Или вече са опитали — промърмори Нзз-ооназ. — Но склонът на хълма и корпусът са ни запазили.

Изникна още един старейшина.

— Засега няма никакви ранени, изследовател Нзз-ооназ — докладва той. — Нито някакви повреди по корпуса на „Затворена уста“.

— Все някога, изследователю — заговори отново Спс-кудах, — ще трябва да извадим кораба от хангара.

— Ако успеем. — Нзз-ооназ погледна към външните монитори. Вратите, които мрачанците използваха, за да херметизират хангара, изглеждаха доста яки. Ако не успееха да накарат мрачанците да ги отворят, би могъл да прати войници да свършат тази работа…

— Изследователю! — Появи се един задъхан старейшина. — Затвориха ни. Не можем да се измъкнем.

— Какво?! — Нзз-ооназ подскочи. — Какво искаш да кажеш?

— Има метална преграда, която покрива скалистия склон над хангара — добави втори старейшина, като застана до първия. — Много е тънка — проверих краищата й. Но покрива целия хангар. Блокира всички линии до зхиррзхианския космос.

Нзз-ооназ погледна Спс-кудах. Догади му се. Ето значи какво бяха правили въздушните кораби. Атака, каквато въобще не бяха очаквали.

— Те са се досетили — промълви той. — И сега са ни изолирали напълно.

— Да — каза Спс-кудах. — След като нямаме връзка…

Не довърши изречението. Не беше и необходимо. Лишени от връзка, те оставаха изцяло на милостта на мрачанците. Не само щяха да ги въздигнат в старейшинство, а биха могли да ги унищожат напълно.