Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Старейшината втренчи очи в него, сякаш виждаше последната си гаснеща надежда.

— Зхирзхианец — промърмори той малко поуспокоен. — Помислих си, че… — Той млъкна и щракна с език. — Моля ви — къде се намирам?

— На борда на служебен транспортен кораб на Седалището — обясни му Върховният, като леко се намръщи. — Аз съм Върховният вожд. Ти кой си?

— Върховният вожд? — попита с внезапно просветнало лице старейшината. После изведнъж зае военна стойка.

— Върховни вожде, аз съм Прр’т-зевисти, Дхаа’рр — продължи той официално. — Наскоро бях освободен от пленничество при хората на света, наречен Доркас. Имам жизненоважна информация за вас.

— Трр’т-рокик?

Беше гласът на един от хранителите в родовата гробница на Трр — звукът се предаваше пряко с помощта на неговия фссс.

— Трябва да вървя, Лорд-стюарт-кавана — обърна се той към събеседника си. — Но ще се върна.

Прехвърли се на Оакканв при родовата гробница. Стъмваше се и на хоризонта се виждаха трепкащи звезди.

— Тук съм — каза той, като в последния момент се сети да премине на зхиррзхиански.

— Хранителят Трр-тулкож иска да разговаря с вас — рече хранителят. — Каза, че ще ви чака на мястото, където сте се срещнали последния път.

— Разбрано — отвърна Трр’т-рокик, но се намръщи. Неприятности? — Той се премести мигновено на хълма западно от Скалистата долина…

Трр-тулкож наистина го очакваше — за негова изненада в компанията на самия Върховен вожд и някакъв непознат старейшина.

— Ето ме — обяви Трр’т-рокик. — Неприятности?

— Истинско бедствие — изсумтя Върховният. — Нали каза, че си подслушал разговора на онези трима хора-завоеватели, които са в плен на Мра. Можеш ли да разговаряш с тях?

— Мисля, че мога.

— Добре — рече Върховният. — Трябва да им задам един въпрос. Един много важен въпрос.

— Добре ли си поприказвахте? — подпита Бронски от другия край на стаята.

Кавана го погледна, все още погълнат от собствените си мисли. Трр’т-рокик бе изчезнал само преди минути.

— Какво?

— Ти и Трр’т-рокик — повтори Бронски. — Нещо много се имате двамката.

Кавана повдигна вежди.

— Мислех, че си заспал.

Бронски сви рамене.

— Спя леко още от времето, когато служех като командос. Е, какво смяташ?

— За Трр’т-рокик ли? — попита Кавана. — Струва ми се, че е искрен и че това не е някакъв номер. Но предполагам, че ти ще си на друго мнение.

— Не е задължително — възрази Бронски. — Според мен мрачанците са много по-изкусни в този род игри. Затова пък зхиррзхианците ги бива да водят война. Не си падат по психологическите трикове.

Лорд Кавана понечи да каже нещо, но в този момент между тях отново изникна Трр’т-рокик.

— Лорд-стюарт-кавана, трябва да ви задам един важен въпрос от името на Върховния вожд — произнесе той със странно напрегнат глас. — Искаше да узнае дали вашите кораби комуникират чрез подсветлинна енергия?

— Чрез какво? — премигна изненадано Кавана.

— Подсветлинна енергия — повтори Трр’т-рокик. — Почакайте.

Той изчезна отново.

— Някой да има представа каква е тази подсветлинна енергия?

— Инфрачервени лъчи? — подметна със съмнение Бронски. — Някои късообхватни лазери ги използват.

— Да не би да говори за радио? — предположи Колчин. — Радиосигналите имат по-ниска честота от тази на светлинните вълни.

Трр’т-рокик се появи отново.

— Нарича се радио — каза той. — Това ли е подсветлинна енергия?

— Може да се нарече и така — каза Кавана. — Ние използваме радиото за комуникация. Кой е този Върховен вожд?

— Той е водачът на Седалището — отвърна Трр’т-рокик със странно изражение. — Лорд-стюарт-кавана, тази война е грешка.

Кавана се намръщи.

— Как така грешка?

— Нещастно стечение на обстоятелствата — продължи Трр’т-рокик. — Наричаме вашето радио старейшиноубиец.

— Какво прави този старейшиноубиец? — попита Бронски.

— Въздейства на фссс-органа — отвърна Трр’т-рокик. — Предизвиква огромна болка у старейшините и децата. Ефектът е по-слаб при войниците, но и там съществува. Това е ужасяващо и омразно оръжие.

— О, по дяволите! — изруга Бронски.

— Какво? — подскочи Кавана. — Бронски, какво има?

— Докладът на командир Кавана — рече Бронски с лице, което сякаш бе издялано от камък. — Според него зхиррзхианците продължавали да настояват, че „Ютландия“ е стрелял пръв. Сега разбирам, че за съжаление са били прави. „Ютландия“ е излъчил пакета за пръв контакт по радиото.