Тимъти Зан - Войната на завоевателите

И никой нямаше да разбере какво се е случило.

— КИОРО? — повтори Върховният вожд. — Сигурен ли си, че каза това? КИОРО?

— Така ми се стори — отвърна Трр’т-рокик с разтреперан глас. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе това КИОРО, че предизвикваше подобна реакция дори у Върховния? — Може да не съм чул добре.

— Не, КИОРО е точната дума — успокои го Върховният и се обърна към Оклан-барджак. — Командире, успяхте ли да се свържете с Върховното командване?

— Имам отворена линия до тях — отвърна Оклан-барджак. — Но все още никакъв отговор на запитванията ни.

Появи се един старейшина.

— „Военното командване до Върховния вожд — цитира той. — Потвърждаваме: изследовател Нзз-ооназ ни предупреди за заплахата от употреба на КИОРО срещу изследователската група на Мра“.

— И после? — попита Върховният. — Хайде, свързочник, размърдай се. Да чуя целия доклад.

— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.

— Върховни вожде! — намеси се Трр’т-рокик. — Ако желаете, мога да се прехвърля на Мра и да проверя какво става там.

— Ще останеш тук, докато не получим повече информация — сряза го Върховният вожд.

Трр’т-рокик се отдръпна. Обзе го чувство за вина. Дали всичко, което се случваше в момента, не бе заради него? Неразрешеният разговор с Лорд-стюарт-кавана — да не би той да беше причината за ставащото?

Старейшината се върна.

— „Изгубихме контакт със «Затворена уста» — цитира той, разтреперан от вълнение. — Внезапно — въпреки че резените на всички старейшини все още са на борда“.

В продължение на няколко удара единственият шум, който се чуваше на хълма, беше шумоленето на вятъра сред листата на дърветата.

— А какво е станало със старейшините, които отидоха на Мра с припасите от „Верен слуга“? — попита Върховният.

— Все още проверяват списъка — отвърна старейшината. — До един стоудар ще разполагат с ясен отговор.

Прр’т-зевисти застана до Трр’т-рокик и тихо попита:

— За какво става въпрос?

— Не зная — отвърна Трр’т-рокик, докато двамата се рееха над хълма. — Но се страхувам, че допринесох за предателството срещу зхиррзхианците на Мра.

Прр’т-зевисти обмисля известно време думите му.

— Не — рече той накрая. — Съмнявам се. Мелинда Кавана бе абсолютно честна с мен. Тя ми се довери и ми помогна, въпреки че с това се изложи на огромен риск. Не мога да повярвам, че баща й е способен на каквото и да било предателство.

— Но ние почти нищо не знаем за поведението на тези същества — възрази намусено Трр’т-рокик. Въпреки това се чувстваше малко по-добре. — Какво е положението при Мелинда Кавана? Лорд-стюарт-кавана бе загрижен за нея.

— Тя е добре — отвърна Прр’т-зевисти. — Брат й, Фелиан Кавана, е ранен и Мелинда му помага да се възстанови.

— А моите синове Трр-гилаг и Трр-мезаз? С тях всичко ли е наред?

— За Трр-гилаг мога да заявя със сигурност. Но командир Трр-мезаз беше задържан от двама агенти на говорителя на Дхаа’рр. Не зная защо, но подозирам, че е свързано с междукланова политика. И с мен.

— Трр’т-рокик?

Трр’т-рокик погледна към Върховния вожд, който му махаше да се приближи.

— Направи ми услуга — прошепна той на Прр’т-зевисти. — Кажи на Фелиан Кавана, че баща му е пленник на мрачанците. Той е войник — може би ще му хрумне някоя полезна идея. — Трр’т-рокик се приближи към Върховния. — Да?

— Военното командване не може да отвори линия до нито един от старейшините на Мра. Опряхме до теб. Върни се там и провери какво е станало със „Затворена уста“. Но бъди внимателен.

— Подчинявам се. — Трр’т-рокик изпълни мигновено заповедта. Почти веднага се озова в склада, където бе скрит неговият фссс-орган. Като се придържаше колкото се може по-навътре в сивия свят, той се запрокрадва през каменните коридори към хангара. Пътем се размина с десетина мрачанци, които, изглежда, не го забелязаха.

„Затворена уста“ все още бе там, където го бе оставил, и на пръв поглед изглеждаше невредим. Готов за най-лошото, той мина през корпуса и се озова в командната зала. И спря объркан. Присъстваха всички зхиррзхианци и изглежда, поне засега никой не бе пострадал.

— Нзз-ооназ? — подвикна той, като се подаде от сивия свят.

Неколцина — и материални, и старейшини — се извърнаха, като чуха гласа му.

— Трр’т-рокик? — Нзз-ооназ очевидно бе изненадан. — Мислех, че си останал от другата страна.

— От другата страна на кое?

— На металната преграда, която покрива хангара. Не я ли забеляза?