Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Въздушните кораби, които засякохме отдалече — обясни нетърпеливо един зхиррзхиански командир, застанал зад Нзз-ооназ, — я спуснаха върху хълма. Вероятно с помощта на хората-завоеватели.

Трр’т-рокик се прехвърли през корпуса и се издигна нагоре към металната преграда.

— Видях я — докладва той, след като се върна на „Затворена уста“. — Това обяснява защо Военното командване не може да отвори линии до старейшините…

— Чакай малко — прекъсна го командирът. — Да не си разговарял с някого на Оакканв?

— Разбира се — отвърна Трр’т-рокик. — Тъкмо това се опитвах да ви кажа: изпраща ме Върховният вожд. Иска да му докладвам какво е станало тук.

— Ясно. — Нзз-ооназ размърда език. — Твоят фссс-резен е останал извън преградата. Върни се и му кажи, че очакваме всеки момент да ни атакуват.

— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик и се прехвърли обратно по линията до хълма на Оакканв.

Върховният разговаряше с друг старейшина, но прекъсна разговора веднага щом той се появи.

— Е?

— Живи и здрави са — побърза да го успокои Трр’т-рокик. — Само че мрачанците са покрили целия хангар с метална преграда, която блокира всички линии.

— Аха. — Върховният втренчи поглед в него. — А ти как успя да се промъкнеш?

— Ами… просто аз не съм част от официалната група старейшини — призна, готов да понесе последствията, Трр’т-рокик. — Истината е, че се промъкнах без разрешение на „Верен слуга“. Моят фссс-резен е скрит в една кутия, която бе преместена в лабораторните помещения.

— Така значи — кимна с непроницаемо изражение Върховният. — Имаш ли някакво обяснение за действията си?

— Преследвах двамата зхиррзхианци, които откраднаха фссс-органа на жена ми — призна Трр’т-рокик. — Те се качиха на „Верен слуга“, но после неочаквано слязоха, а моят фссс-резен вече беше на борда…

Той млъкна, споходен от внезапна ужасяваща мисъл. Прр’т-зевисти му бе казал, че двама дхаа’ррски агенти са взели под свой контрол групата на Доркас. Ако бяха същите, които преследваше…

— Има някакво необяснимо влечение на клана Трр към незаконни фссс-операции — изръмжа Върховният. — Но както и да е. Сега най-важното е да спрем по-бързо войната.

— Разбрах. — Трр’т-рокик се изпъна. — Какво се иска от мен?

Върховният се загледа към поклащащите се върхове на дърветата.

— Ще ни е нужна помощта на Лорд-стюарт-кавана, за да уговорим примирието — каза той замислено. — Това поне е ясно. Но едва ли можем да го освободим, след като мрачанците се готвят всеки момент да нападнат „Затворена уста“.

— А сигурно ли е, че ще атакуват? — попита командир Оклан-барджак. — Дали няма някакво друго обяснение за тази метална преграда?

— Не и след като са казали на Нзз-ооназ, че нападателите ще използват КИОРО — отвърна Върховният. — Ако не беше случайната поява на Трр’т-рокик, вероятно щяхме да заключим, че всички зхиррзхианци са били избити и корабът е в ръцете на мрачанците.

Оклан-барджак изруга.

— Значи мрачанците ни предадоха.

— По-точно групата на Валойтаджа — поправи го Върховният. — Не знаем дали предателството включва и другите мрачански кланове. Добре, че не се съгласихме на предложението им да нападнем Земята. Лошото е, че докато е в техен плен, Лорд-стюарт-кавана няма да е в състояние да използва влиянието си върху командването на хората-завоеватели. Но може би това ще го свършат синът и дъщеря му? Прр’т-зевисти?

— Да, Върховни вожде?

— Ти май спомена, че си разговарял надълго и нашироко с Мелинда Кавана по време на пленничеството си. Дали според теб тя притежава някакво влияние сред командването на хората-завоеватели?

— Мисля, че има известно влияние. Но дали ще е достатъчно за онова, което ще поискате от нея?

— Да се надяваме, че ще е достатъчно. И така, Прр’т-зевисти и Трр’т-рокик — върнете се и обяснете положението на хората-завоеватели, с които в момента сте установили контакт. А после ще ми отворите линия до тях.

— Време е — обяви Валойтаджа, който пръв пристъпи в килията. Зад него стояха двамата бурти. — Елате с мен, ако обичате.

— Време е за какво? — попита Бронски, без да помръдне на койката.

— Да изпълните предназначението, заради което сте тук — отвърна мрачанецът.

— С други думи, да ни видите сметката — изръмжа Бронски и махна с ръка. С крайчеца на окото си Кавана забеляза, че Колчин леко се надига. След подадения сигнал двамата командоси се приготвяха за атака.

Атака, която вероятно бе обречена на провал.