Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Да говоря с моя… — намръщи се Кавана, но изведнъж се досети. — Ти си при Фелиан.

— Не съм — отвърна Трр’т-рокик. — Но Прр’т-зевисти е при него на Доркас.

— На Доркас? — попита Бронски. — Какво търси там Фелиан?

— Не зная. Може би ще е по-добре да попитате него.

— Да — кимна Кавана. — Как да го направя?

— Ами говорете — отвърна Трр’т-рокик. — А аз ще предавам думите ви на Прр’т-зевисти.

— Ясно — рече Кавана и въздъхна. — Добре, започваме. Фелиан, тук е баща ти, лорд Стюарт Саймън Кавана. Какво правиш?

„През последните 7.49 секунди в стаята влязоха нови дванадесет зхиррзхианци. По местата, които заеха, и начина, по който разговаряха, стигнах до извода, че в помещението се намират поне още толкова от техните невидими средства за мигновена връзка. Това е вторият разпит, в който въпросите са продължение на онова, което научиха от мен при предишния. Малко по-късно се появиха още двама зхиррзхианци и като прецених поведението на останалите, заключих, че те заемат някакви значителни и важни постове. Новопоявилите се застанаха на 1.44 метра от мен. Този отляво бе с три сантиметра по-висок от десния и освен това с 18 сантиметра по-близо до мен.

— Кой си ти?

— Името ми е Макс. В момента съм спътник на Фелиан Кавана.

— Не може да си кабрсиф . Хората-завоеватели нямат кабрсифи . Признай, че не си кабрсиф .

Отделих 0.03 секунди, за да изучавам изражението му и да го сравнявам с тези на останалите зхиррзхианци в помещението. Стигнах до извода, че изражението ми е непознато, но бях склонен да определя 50% вероятност, че изпитва подозрение към мен.

— Не мога да отговоря на въпроса, нито да призная каквото и да било. Не зная значението на тази дума.

Зхиррзхианецът продължи да ме разглежда в продължение на 3.50 секунди. Вторият зхиррзхианец протегна към мен дългия си език.

— Разглобете го. До последното винтче.

— Почакай малко, Мнов-корте — обади се другият. — Нямате право да нареждате подобно минзхорн .

Първият зхиррзхианец извърна лицето си към втория.

— Внимавайте, Втори командир Клнн-вавги. Сега аз командвам и може да се озовете в позицията на бившия си началник.

Лицето на първия се промени. Онзи, когото нарекоха Мнов-корте, отново протегна език към мен.

— Ти — кабрсиф . Какво търсиш тук? — Мнов-корте замръзна и изражението му придоби отвлечен вид. Предположих, че изслушва някой от невидимите им комуникатори. — Така е направил значи? — Последва пауза от 3.22 секунди. — Не, останете, където сте. Аз ще се погрижа за това.

Той се обърна и закрачи към вратата. Пътем даде знак на двама от зхиррзхианците.

— Вие двамата: отнесете този кабрсиф до оптроничната лаборатория от другата страна на площадката за кацане и го разглобете. — Той се извърна към Втори командир Клнн-вавги. — А вие ме последвайте, Втори. Ще трябва да се погрижим за братчето на вашия командир.“

— „Фелиан, тук е баща ти, лорд Стюарт Саймън Кавана. Какво правиш?“ — произнесе призрачната фигура веднага щом се появи.

Опрял лакти на масата, зад която седеше, Фелиан погледна към Мелинда, която стоеше на няколко метра от него, до рамото на Трр-гилаг. Клнн-даван-а беше в другия край на помещението, опряла глава на вратата.

— Говори де — подкани го Мелинда. — Всичко е наред. Той ще повтаря всяка твоя дума на татко.

Но дали щеше да го направи? Това бе големият въпрос. Ако променеше нещо, как всеки от двамата би могъл да разбере?

— Здрасти, татко — каза той. — Аз съм Фелиан. С теб всичко наред ли е?

Призракът кимна и изчезна.

— Това е — потвърди Мелинда. — Така се прави. Все едно че предаваш на някого съобщение за друг човек.

— Разбрах — кимна Фелиан. — Щеше да ми обясниш каква е причината за тази бъркотия.

— Всичко е заради радиосигналите — заговори Мелинда. — Оказа се, че те причиняват нетърпими болки на техните старейшини.

— Или, по-точно, че засягат техните фссс-органи — намеси се Трр-гилаг. — Ние ги наричаме старейшиноубийци.

Той млъкна, защото призракът се появи отново.

— „В момента сме в затруднено положение. Има ли някакъв начин да пратите съобщение от Доркас?“

Фелиан погледна към Мелинда.

— Имаме ли?

— Полковник Халоуей разполага с два корвина — отвърна тя. — Това са тези, които отказаха да тръгнат на спасителната мисия на Арик. Въпросът е дали блокадният флот на зхиррзхианците ще се съгласи да ги пропусне.

Фелиан се обърна към призрака.

— Хайде, отнеси това обратно.