Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Фелиан поклати глава.

— Това е въпрос от компетенцията на дипломатите, Трр-гилаг. Аз съм прост войник, не мога да спирам войни.

— Но дипломатите няма да направят нищо, докато не им съобщим какво става — настоя Трр-гилаг. — Нямаме пряк контакт с други хора, които да им го кажат.

Фелиан стисна зъби; бореше се с предубежденията си.

— Какво нареди Мнов-корте точно преди да се хвърля върху него?

Трр-гилаг сведе поглед към лежащата неподвижно Мелинда.

— Нареди на войниците да застрелят Мелинда Кавана.

Фелиан неволно усили натиска върху врата на Мнов-корте.

— И според теб той командва тук, така ли?

— Да.

— Значи ако го пусна и той им заповяда да я застрелят, те ще го направят?

— Да — изсъска тихо Трр-гилаг.

— В такъв случай не мога да го пусна — каза Фелиан. — И няма.

— Фелиан, това е лудост — обади се с отпаднал глас Мелинда. — Сега е единственият ни шанс да спрем войната. Не можеш да го пропиляваш заради нечий живот. Пък дори и да е моят.

— Мелинда, дойдох тук, за да ти помогна — възрази Фелиан. — А не да гледам как те убиват.

— Фелиан, послушай…

— Освен това кой твърди, че този Мнов-корте иска мир? — прекъсна я той. — Или че който и да било от зхиррзхианците го желае? Нали чу Върховния вожд — той не може да заповяда дори на блокадния флот над Доркас да пусне нашите кораби.

— Ето защо сте ни нужни живи — обади се Трр-гилаг. — За да може заедно с Върховния да откриете начин да спрете тази война.

— И по същата причина Мнов-корте ще нареди да ни убият в мига, когато получи тази възможност — отвърна му троснато Фелиан. — Ако неговият началник е един от онези, които искат войната, смъртта ни ще е най-лесният начин да го постигне. — Той кимна към мястото, където стоеше призракът. — Най-добре прати вест на Върховния.

— Той вече беше информиран — съобщи му Трр-гилаг. — Може би дори е предприел нещо, за да ни помогне.

— Дано — промърмори със съмнение Фелиан. Но имаше чувството, че Върховният вожд е по средата между различни, воюващи помежду си фракции. И ако се окажеше на страната на губещите…

— И какво ще правим сега? — попита Мелинда.

Фелиан огледа стаята и каза:

— Първо ще се успокоим. Не бива по никакъв начин да ги провокираме.

— С това мога да се справя. Нататък?

— Нямам ни най-малка представа.

— Всички щурмови единици са вдигнати във въздуха и се подреждат във формация — докладва стегнато Такара. — В момента се вдигат транспортните съдове. Време на пристигане в указаното място — след шестнайсет минути.

— Прието — кимна Халоуей, загледан през прозореца към носещите се под тях хълмове. — Ванбруг и Ходжсън излетяха ли вече?

— Техният корвин е на старта в момента — рече Такара, притиснал слушалките към ушите си. — Набира височина… Засега от базата не съобщават за вражеско раздвижване.

Халоуей се намръщи. Поемаха огромен риск, като изпращаха един от незаменимите корвини в зоната на зхиррзхианската блокада. Но нямаха друг изход.

— Да са чували нови експлозии във вражеския лагер?

— Само онези четири — отвърна Такара. — Разузнавачите смятат, че са открили сградата, откъдето са проехтели.

— Дали това не означава, че Яновиц и Кавана са се разделили? — промърмори Халоуей.

— Възможно е.

Халоуей се загледа във въздушната снимка на района и маркираната с кръстче сграда.

— Пратете я на останалите участници в атаката — нареди той. — И им припомнете, че целта е да обезвредим противовъздушните им оръжия, а не да предизвикваме тежки загуби.

— Вече са информирани — увери го Такара. — Кас, сигурен ли си, че искаш да го направиш?

Халоуей погледна към хоризонта. Не, не беше сигурен. Бе убеден само отчасти, че противникът им е жесток и безкомпромисен. Ала въпреки това поне до момента войната изглеждаше чиста и цивилизована.

Но от него не се изискваше да поддържа цивилизована война, а да опази хората си живи. Точно в момента това означаваше да открие някакъв начин, за да ги евакуира от планетата преди халуцинната епидемия да ги обрече на гладна смърт. Дори и ако за целта се налагаше да изравни със земята вражеския лагер.

— Правим каквото е нужно, майоре — рече той.

Такара кимна.

— Разбрано, сър.

— Каква атака? — попита Кавана разтревожено. — От кого?

— Не зная нищо повече — прошепна Трр’т-рокик и в гласа му се долови вълнение. — Прр’т-зевисти каза, че към зхиррзхианския лагер се приближават въздушни кораби на хората-завоеватели. Ще ида да видя какво става.