Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Двамата се стовариха едновременно на каменния под, и то с такава сила, че Кавана усети сътресението. Ядните им викове се превърнаха в безпомощно ръмжене, когато се понесоха право напред върху хлъзгавата повърхност и накрая се удариха в оголеното скеле на койката в другия край на стаята.

Бронски използва този момент и стреля с прашката право към окачения отгоре светлинен панел. От съприкосновението на металния болт с електрическата верига бликнаха искри — и още веднъж, след като буртите се допряха в металната рамка на койката…

Кавана така и не видя повече, тъй като Бронски го сграбчи за ръката и го тласна към широко отворената врата и опразнения коридор. Колчин вече беше навън и се оглеждаше.

— Чисто е — докладва той.

— Няма да е за дълго — изръмжа Бронски, докато затваряше и залостваше вратата. — Не се получи толкова добре, колкото разчитах — до една-две минути двамата ще са на крака и ще се пулят пред камерите.

— В такъв случай най-добре да побързаме — рече Колчин. — По обратния път, нали?

— Едва ли има друг — съгласи се Бронски. — Хайде, води.

— Трр-гилаг, това е безумие — заяви Втори командир Клнн-вавги с разтревожен глас и щръкнала, нервно потръпваща опашка. — Кажи му го. Абсолютно безумие.

— Няма да ме послуша — отвърна Трр-гилаг, втренчил поглед във Фелиан Кавана, чиито необмислени действия ги бяха довели до това положение. Каквито и политически дивиденти да се беше надявал да спечели Мнов-корте от разкриването на нелегалния резен, те щяха да бъдат отнесени като прашинки от факта, че бяха успели да спасят Прр’т-зевисти.

Но Фелиан Кавана не бе разбрал това… и в опита си да защити резена бе разбил на парченца надеждата да уредят този въпрос без излишен шум.

— Вината е само твоя, изследователю — укори го незлобливо Мнов-корте. Вратът му все още бе стиснат в хватката на човека зад него и заради това гласът му звучеше някак странно променен. — Ти си този, който е пренесъл резена, ти доведе жената-завоевател тук, ти допусна по-рано да избяга мъжът-завоевател. С теб е свършено, Трр-гилаг. С теб и с цялото ти семейство.

— Не виждам с какво помагаш да се разреши случаят — отвърна му Трр-гилаг, като погледна към Клнн-даван-а и Клнн-вавги. Каквото и да последваше, надяваше се да не засегне поне тези двамата. Съществуваха определени граници, в които можеше да действа един агент на Дхаа’рр по отношение на Кее’рр. Съмняваше се обаче тези граници да бъдат приложени по отношение на неговото семейство. — Защото ти нареди на войниците да застрелят Мелинда Кавана…

— Тя ме нападна — изсъска Мнов-корте.

— Нищо не пречеше да обещаеш, че няма да сториш зло на двамата.

— Нищо подобно няма да обещавам — заинати се Мнов-корте. — Най-малко на зхиррзхианските врагове.

— И защо — защото Фелиан Кавана успя да те сграбчи? Крайно време е да осъзнаеш, че тук са заложени по-големи и важни неща от твоята гордост. Може би става въпрос за края на войната.

Мнов-корте се засмя презрително.

— Войната и без това ще свърши скоро. С победа на зхиррзхианците.

Зениците за дневно виждане на Трр-гилаг се свиха. Какво ли значеше това?

— Втори командир! — намеси се в мислите му един тъничък гласец. — Хората-завоеватели са започнали атака!

— Къде са? — попита Клнн-вавги.

— Все още в полет, но се приближават — докладва друг старейшина. — Един от корабите им се опитва да напусне планетата…

— Втори командир, другият човек-завоевател е избягал! — извика трети старейшина. — Експлозиите, които чухте — разрушил е стената на стаята, в която го държахме. Успял е да обезвреди войниците, които го пазеха, и е взел една от лазерните пушки.

— Събитията май излизат извън твоя контрол, Втори командир — подметна с привидно спокойствие Мнов-корте. — Най-добре иди там и поеми командването. Остави ми само двама войници и няколко старейшини, за да поддържаме връзка.

— Не бива да го правиш, Клнн-вавги — намеси се Клнн-даван-а. — Излезеш ли, той ще убие хората-завоеватели. Не можеш да го позволиш.

— Аз командвам на Доркас, Втори командир — припомни му Мнов-корте. — Длъжен си да ми се подчиняваш.

Клнн-вавги направи кисела гримаса… после се изпъна, сякаш взел някакво решение.

— Свързочник, иди при войниците при кораба на хората-завоеватели — нареди той. — Кажи им, че командир Трр-мезаз ще бъде освободен незабавно и ще поеме пълното командване.

— Забранявам! — извика Мнов-корте преди старейшината да успее да отговори. — Аз командвам тук — имам документ от Седалището на Върховния…