Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Прав си — призна Бронски. — Добре, да опитаме. — Той пристъпи в следващия тунел…

— Лорд Стюарт Кавана.

Кавана се извърна в посоката, от която идваше гласът. Трр’т-рокик най-сетне се бе появил отново.

— Трр’т-рокик! — възкликна Кавана облекчено. — Помислихме си, че нещо ти се е случило…

— Какво става на Доркас? — прекъсна ги Бронски.

— Положението е все така сериозно — отвърна старейшината. — Сега даже повече. Мрачанците са спуснали втора метална преграда, този път право върху „Затворена уста“. Екипажът е напълно отрязан от света. Освен това окачват разни предмети на тавана на хангара.

— Какви предмети? — попита Бронски. — Да не са издължени тесни тръби? — Той показа с ръце.

— Да — потвърди Трр’т-рокик. — Много такива, в пакети. И много пакети.

— Насочени взривове — изруга Бронски. — Валойтаджа ще се опита да срути хълма върху хангара.

Кавана почувства, че не му достига въздух.

— Но нали корабът е вътре?

— Да. Това се нарича заравяне на собствените грешки — рече Бронски, загледан към изхода на втория тунел. — Знаех, че може да се случи нещо подобно, но не предполагах, че зхиррзхианците ще пратят толкова бързо втори кораб на помощ на първия.

— Но… о, Боже! — досети се Кавана. Разбира се: Върховният вожд навярно веднага бе изпратил втори кораб, за да провери какво става с първия. С приближаването си той е бил засечен от мрачанските тахионни детектори.

И Валойтаджа, чиито най-упорити опити не бяха довели и до драскотина върху корпуса на „Затворена уста“, бе решил да приключи всичко с един удар.

— Значи смята да срути цялата планина върху кораба и да избие всички на борда — промърмори Кавана. — След което, без съмнение, да стовари вината върху нас.

— Което означава — допълни Колчин, — че двамата бурти, които видяхме, са бързали към нашата стая.

— За да ни подготвят за големия финал — съгласи се Бронски. — Трупове на хора, които да покажат на зхиррзхианците.

Бяха стигнали дъното на тунела и вратата, през която ги бяха въвели в крепостта.

— Какво ще правите? — попита ги Трр’т-рокик.

— Ще се опитаме да останем на една крачка пред тях — отвърна му Бронски и отвори вратата. Отвън нахлу хладен въздух. — Проклет да съм — колата, която наехме, все още си е тук. Още една грешка на Валойтаджа. — Той бутна вратата навън…

— Почакай! — Колчин го сграбчи за рамото. — Намислили са да инсценират човешка атака, нали? Е, ако е така, не им ли трябват тела, размазани при въздушна катастрофа?

— Уф! — изпъшка Бронски. — Сигурно затова не се вдигна никакъв шум заради бягството ни. Навярно са очаквали да унищожим групата, с която се разминахме, и да побегнем навън. Така, вместо да ни кара насила да излезем, Валойтаджа ни получава на тепсия.

— Искаш да кажеш, че са очаквали от нас да се качим на колата и да отлетим? — попита Кавана.

— Така предполагам.

— Невероятно! — Кавана поклати глава. — И какво според теб е пропуснал Валойтаджа?

— Ще видиш. — Бронски отвори вратата и спря. — Трр’т-рокик… виж, има доста голям шанс да не успеем. Ако се провалим, най-вероятно тримата ще умрем. В такъв случай…

Той си пое дъх и хвърли мрачен поглед на Кавана.

— Ако това стане, искам да предадеш нещо много важно на Върховния вожд. Оръжието КИОРО, от което той толкова много се страхува, всъщност не съществува. Никога не е съществувало. Разбра ли ме?

— Не съм съвсем сигурен — отвърна със странно изражение Трр’т-рокик. — Зхиррзхианците са чели за него. Фелиан Кавана също ни предупреждаваше.

— Излъгал ви е — прекъсна го Бронски. — Както и всички ние, от доста време. Но това, което ти казвам, е самата истина. Няма защо да се боите от КИОРО, нито от Общността. Постарай се Върховният вожд да узнае за това.

— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик. — Благодаря ви. Ще се помъча да ви върна вярата.

После изчезна.

— Какво искаше да каже? — попита Кавана.

— Нямам представа — рече Бронски. — Но сега не е време да се помайваме, за да разберем. Тръгвайте.

Той ги поведе в нощта. И трите луни на Мра грееха в небето, окъпвайки повърхността в бледожълта светлина.

— Какво ще правим сега? — тихо попита Кавана. — Ще им избягаме ли?

— Безпокоят ме онези амбразури. — Бригадирът кимна към скалистата стена, зад която по-рано се бяха крили буртите. — Все още само можем да гадаем какъв е бил замисълът на Валойтаджа.

Трр’т-рокик се появи отново.

— Зад завоя са приземени три мрачански въздушни коли — докладва той. — Там има още две — той посочи с език наляво, — и пет оттатък скалистия хълм.