Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Провери какво има там. — Кавана посочи амбразурите в стената. — Виж дали не се спотайват врагове.

Призракът изчезна и се върна след миг.

— Там няма никой.

— Не бих имал нищо против да разполагам с няколко такива съгледвачи — промърмори Бронски. — Хайде.

Стигнаха до въздушната кола без никакви премеждия. Бронски се намести на седалката на пилота и набързо прегледа пулта за управление. После включи енергоподаването и пултът се озари в светлина.

— Господа, стискайте палци — заяви Бронски. — Започва се.

— И как смяташ да избегнеш останалите мрачански кораби? — попита Кавана.

Бронски му се усмихна напрегнато и каза:

— В интерес на истината, дори не възнамерявам да опитвам.

Когато Мелинда най-сетне дотича до въздушната кола, ревът на снишаващите се кораби вече се чуваше съвсем ясно. Наоколо се виждаха много зхиррзхианци — някои се полюшваха прави, но повечето се въргаляха по земята, обхванати от мъчителни конвулсии. Безпомощни и безвредни. Но това лесно можеше да се промени. За не повече от трийсет секунди.

— Кавана?

Мелинда подскочи.

— Кой…

— Яновиц, докторе — представи се сержантът и се подаде иззад колата. Той също бе свалил имобилизиращия костюм. — Предположих, че ще се отървете от пазачите. Къде е командир Кавана?

— С него всичко е наред — увери го Мелинда. — Трябва да вляза вътре и да съобщя на полковник Халоуей да спре атаката.

— Шегувате се! — Яновиц я погледна втрещено. — Нещо им стана на всички тия зхиррзхианци — сега е най-подходящият момент за нападение.

— Зная какво е станало — отвърна Мелинда, споходена от внезапно вдъхновение. — Това е клопка…

— Трябваше да се сетя — промърмори ядосано Яновиц. — Елате.

Заобиколиха колата и затичаха към товарната платформа. В подножието й лежаха и потръпваха двама зхиррзхианци. Яновиц ги заобиколи, скочи на платформата и се пъхна през отворения люк. Мелинда го следваше на крачка…

Изведнъж Яновиц отскочи назад и се просна по гръб на платформата.

— Сержант! — извика Мелинда и коленичи до него. Дори в сумрака виждаше ясно голямото тъмно петно, което бавно се разширяваше на гърдите и рамото му. Посегна към ръкава си, за да откъсне парче плат, и изруга, когато пръстите й докоснаха кожа. Потърси пипнешком раната — не беше в гърдите, нито в шията, а по-нагоре — на бузата. Поне нямаше да изгуби смъртоносно количество кръв.

Стига преди това да не издъхнеше от зхиррзхианската отрова. Трябваше да действа бързо…

Той премигна, отвори очи и прошепна:

— Оставете ме. Предупредете… полковника.

Мелинда преглътна сълзите си.

— Тръгвам. — Тя се изправи…

И замря. Точно до отворения люк стоеше зхиррзхианец. Подпираше се на преградата с ръка, но инак не изглеждаше да е под въздействието на старейшиноубиеца.

Без съмнение благодарение на металните стени на кораба.

— Трябва да вляза вътре — каза му тя. — Моля ви, трябва да спра атаката.

Зхиррзхианецът не отговори. Изведнъж някой зад нея извика.

Тя бавно се обърна. Двамата войници в подножието на платформата вече се бяха изправили и държаха пушките си насочени срещу нея. Навсякъде из полето останалите зхиррзхианци също се надигаха.

Следвайки инструкциите й, Фелиан бе разрушил предавателя.

Неколцина зхиррзхианци дотичаха и заобиколиха платформата. Оръжията на всички бяха насочени към нея.

— Трябва да се обадя на полковник Халоуей! — извика им тя. Все някой щеше да я разбере. — Да му кажа да спре атаката.

Никой от войниците не отговори. Но изведнъж, някъде отляво, долетя познат глас:

— Мелинда Кавана?

— Трр-гилаг? — възкликна тя с облекчение. — Ела бързо — трябва да им обясниш.

Трр-гилаг изтича до кръга от войници, като им говореше в движение. Зхиррзхианецът зад люка каза нещо и получи разпален отговор.

— Сега не е време да спорите — настоя Мелинда. Звукът на приближаващите се въздушни коли ставаше все по-силен. — Кажи му, че трябва да вляза вътре.

Трр-гилаг издаде съскащ звук.

— Съжалявам, Мелинда Кавана. Брат ми ти вярва, но не може да накара войниците да се отдръпнат. Мнов-корте му отне командването и…

Той млъкна, прекъснат от слаб глас на старейшина. Мелинда се обърна и забеляза бледото изображение, увиснало пред люка.

— Това е Прр’т-зевисти — рече й Трр-гилаг. — Донесъл е заповед от Върховния да бъдеш допусната вътре.

Мелинда се огледа. Повечето от войниците бяха свалили пушките си. Само първите двама не бяха помръднали. Единият каза нещо.