Тимъти Зан: Войната на завоевателите

— Звучи приемливо — каза Бронски. — Мисля, че Едо е най-подходящото място. Дашка може да прати спешно съобщение, за да ги предупреди.

— Има ли някакви новини от дъщеря ми и сина ми? — попита Кавана.

— Те са невредими — рече Трр’т-рокик. — Човешкият командир е готов да обсъди примирието с Трр-мезаз.

Кавана затвори очи и въздъхна облекчено.

— Свърши се — промърмори той; едва сега усещаше непреодолимата вълна на умората. — Успяхме.

— Още не — стресна го с мрачния си глас Бронски. — Забрави ли за групата кораби на отцепниците, която се приближава към Земята? Дано успеем да ги спрем навреме.

— Защо старейшините просто не им отнесат съобщение? — попита Колчин. — Нали с тях се разпорежда Военното командване?

— Но Военното командване все още не е известено за това, което се случва — припомни му Трр’т-рокик. — Освен това, ако става въпрос за дхаа’ррски флот, както смята Върховният вожд, само говорителят Цвв-панав е в състояние да отмени атаката.

— Тогава свържете се с него — рече Бронски.

— Това е проблемът — отвърна Трр’т-рокик. — В момента говорителят Цвв-панав е на дхаа’ррския свят Дхаранв. И не приема никакви повиквания.

Бронски изруга.

— Седи си вкъщи и чака съобщението за великата победа, а? Сега вече я загазихме.

Кавана се огледа. Зхиррзхианският кораб се приземяваше наблизо, над него кръжеше корвинът.

— Не бързай да се отчайваш — каза той. — Мисля, че се досещам как да се свържем с него. Да вървим да го обсъдим с Върховния вожд.

Мелинда изключи лазерния комуникатор и излезе. Отвън я чакаше Прр’т-зевисти. Изражението му беше неразгадаемо.

— Свърши се, Прр’т-зевисти — увери го тя. — Успяхме.

— Да — каза той. — Благодаря ти много, Мелинда Кавана. Но аз съм толкова объркан… Току-що се видях с брат ти. Мнов-корте все още е при него, под охраната на Втори командир Клнн-вавги. Не мога да си обясня как стана, но всички чухме одеве гласа му, когато позволи да те допуснат в кораба.

— Да, и аз също. — Мелинда се намръщи. В далечината се виждаха премигващите светлини на колата на Халоуей. Изведнъж лицето й се озари от усмивка. Разбира се, как не се бе сетила?

— Ехей — провикна се тя. — Макс?

— Здравейте, доктор Кавана — долетя равният глас на Макс откъм металическия цилиндър, който се въргаляше недалеч от площадката за кацане. — Зхиррзхианците, които трябваше да ме отнесат в лабораторията, ме зарязаха тук и хукнаха по друга работа.

— А ти чу какво става — добави тя — и реши да ми помогнеш, нали?

— Стори ми се, че имате нужда от помощ — отвърна компютърът. — Надявам се да не съм действал неправилно.

— Напротив, Макс — усмихна се тя. — Намесата ти дойде тъкмо навреме.

Говорителят Цвв-панав бе заспал с усмивка на уста, след като бе издал строга заповед да не го будят в никакъв случай, освен ако не е крайно належащо.

Бяха го събудили преди пет стоудара. Й той вече не се усмихваше.

— Как, в името на осемнайсетте свята, се е случило това? — прогърмя гласът му срещу старейшината, който витаеше над него. — Осигурих ви всичко, от което имате нужда.

— „Не беше достатъчно — дойде след малко отговорът на Мнов-корте. — Открихме нелегалния резен, но Прр’т-зевисти беше жив. И при това по някакъв начин поддържаше контакт с Върховния“.

Цвв-панав разпори въздуха с опашката си. За последното имаше вина и той. Но откъде можеше да знае?

— Няма значение — изръмжа той. — Върховният може да е спечелил битката, но войната ще бъде наша. Значи му се е приискал мир? Добре, ще му дадем мир. Мирът, който идва с окончателната победа.

Старейшината кимна и изчезна. „Да, ще получат своя мир“, мислеше си Цвв-панав, докато преглеждаше информацията за текущото местоположение на бойните кораби, които се прокрадваха към сърцето на империята на хората-завоеватели с помощта на новите му съюзници, мрачанците. Бяха на малко повече от един тентарк от Земята, все още извън обхвата на вражеските детектори. А когато ги засечаха, щяха да видят само неголям флот безобидни мрачански кораби…

Старейшината се върна.

— „Има новина и по този въпрос, говорител Цвв-панав — казваше Мнов-корте. — Докато ни отвеждаха с Мнов-дорнт, чух един от хората-завоеватели да казва на командира Трр-мезаз, че космическият кораб, който успя да избяга от Доркас, е отнесъл със себе си последния модул на оръжието КИОРО“.

— Значи все пак е било там. — Цвв-панав кимна доволно. — Ти беше прав: разузнавателната служба на мрачанците не струва. Чудесно. В такъв случай няма никакъв шанс нашият флот да се изправи срещу това оръжие.