Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Почакай малко — спря го Кавана. — А какво става с Фелиан и Мелинда? Нали каза, че там нещата се объркали…

— Не си прави труда — предупреди го Бронски. — Той изчезна. Покрий камерата от твоята страна. Колчин, ще ми трябват две ласа и прашка.

— Разбрано — отвърна Колчин и измъкна отново телта, която бе използвал, за да отключи вратата. Дръпна матрака на пода и насочи вниманието си към сглобките на койката.

— Какво става? — попита Кавана, докато си сваляше ризата и затискаше с нея ъгъла с камерата.

— Махаме се оттук — отвърна Бронски.

— Ами мрачанците? — учуди се Кавана.

— Точно заради тях си тръгваме — рече Бронски, смъкна своя матрак на пода, коленичи до него и разкъса плата. — Помниш ли, когато по-рано Трр’т-рокик цитира Върховния им вожд, който се радваше, задето не се съгласили да нападнат Земята?

— Да — отвърна Кавана.

— Въпросът е, че той грешеше. — Бронски го погледна. — Защото когато Валойтаджа ни водеше насам, той почти си призна, че са примамили зхиррзхианците да започнат главната атака.

— Може би само се е надлъгвал с теб — възрази Кавана, без да откъсва изумен поглед от двамата. Колчин подреждаше малка колекция от болтове и гайки, които вадеше от сглобките на койката, докато Бронски късаше тънка лента от матрака. — Или пък това е предварително планирана дезинформация.

— Не мисля — изсумтя Бронски. Познавам добре мрачанците — според мен той говореше искрено.

— В такъв случай излиза, че Върховният вожд ни е лъгал?

— Не — отвърна Бронски. — По-скоро там действа някой от политическите му противници, който е сключил тайно споразумение с мрачанците.

Кавана изруга. Беше очевидно, разбира се, след като вече знаеха как действат мрачанците.

— Защо не предупреди Фелиан?

— Опитвах се да открия начин да му го кажа, без зхиррзхианците да го разберат. Не беше изключено да ни подслушва някой от другата политическа сила. Тази тяхна комуникационна система изглежда много удобна, но едва ли е обезопасена откъм изтичане на информация.

— Сега не е време да се пипа внимателно — възрази Кавана. — Най-добре да предупредим Върховния вожд. Сигурно има някакъв начин да се спре атаката.

— Не и ако неговите противници са хитри — отвърна Бронски. — Тези неща трябва да са ти ясни от времето, когато и ти си участвал в политическите игри.

— Бронски, те искат мир — спокойно каза Кавана. — Или поне Върховният вожд го иска.

— Запомни си мисълта. Колчин?

— Прашката е готова — докладва Колчин и вдигна един от краката на койката, към чиито два рога бе привързан ластик, измъкнат от вшития колан на ризата му.

— А ласата?

— Едното също е готово — отвърна Колчин и посочи завързаните за платнената лента болтове и гайка. — До минута ще съм готов и с другото.

— Добре. — Бронски се наведе над матрака и започна да измъква телта, която го придържаше отвътре.

— Хубаво де, предавам се! — Кавана разпери ръце. — Какво правите?

— Одеве сигурно забеляза как влетя онзи бурт — отвърна Бронски. Вече беше освободил близо три метра тел. — Тези типове обичат да влизат с трясък. Колчин, да ти останаха болт и гайка?

— Разбира се. — Колчин му подхвърли исканите части. — Второто ласо също е готово.

— А сега искам да пробиеш дупки в подплънките — нареди му Бронски. — Само внимавай обвивката на матрака да не се допира до течността, която ще излиза през тях — обикновено я обработват с катализиращо лепило. Кавана, премести се в ъгъла, далеч от вратата, и се готви да побегнеш. И внимавай да не си намокриш обувките с течността от пълнежа на матраците — ужасно е хлъзгава.

Кавана мълчаливо изпълни заръката. Бронски усука свободния край на жицата около металния болт и я стегна с гайката, след това зае позиция с прашката на Колчин. Самият Колчин продължаваше да дупчи подплънките на матрака и когато привърши, точно пред вратата имаше доста голяма локва от съдържащата се вътре течност.

— Готов ли си? — обърна се той към Бронски и се приближи към вратата.

Бронски зареди прашката с усукания в тел снаряд и кимна.

Като се стараеше да избягва локвата, Колчин пъхна свободния край на жицата в ключалката и леко я завъртя. След няколко опита се чу тихо изщракване. Бравата беше отключена.

Както се беше случило и по-рано, двамата бурти бяха чули изщракването. Вратата отскочи навътре с оглушителен трясък и двата исполина нахлуха, жадни за мъст и разправа.

И ги получиха, но не точно във вида, в който бяха очаквали. Първият едва бе прекрачил прага, когато подсиленото с метални болтове ласо на Колчин го шибна през коленете и се усука около краката му. Той нададе гневен вик, но продължи да се носи напред, увлечен от набраната инерция. Яките мускули се напрегнаха само за миг и това бе достатъчно, за да разкъсат примката. Но по същото време влитащият отзад негов събрат бе подложен на подобна „обработка“ и се блъсна в първия бурт.