Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Радвам се да го чуя. — Клнн-вавги погледна към реещите се над тях старейшини. — Аз пък ще отделя неколцина войници, които да отнесат пленника и да ви придружат до лабораторията. Желая ви успех.

И излезе.

— Това лошо ли е? — попита Мелинда Кавана.

— Не — успокои я Трр-гилаг. Даваше си сметка, че старейшините над тях може да разбират по някоя човешка дума. — Налага се да преместим Фелиан Кавана на друго място, където да го изследваме. Вие ще дойдете с мен.

— А сержант Яновиц?

— Той остава тук.

— Разбирам — рече Мелинда и се обърна към Яновиц. — Преди да забравя, сержант, донесох ви вашия специален крем против обриви.

— Благодаря, докторе — рече той и плъзна поглед по лицата на двамата. След това посегна, взе тубичките и ги пусна в джоба си. — Използват се само когато има нужда, нали?

Мелинда си погледна часовника.

— Сигурно ще трябва да изчакате няколко часа — рече тя. — И гледайте да използвате съвсем малко количество. Зная, че понякога обривите са доста неприятни, но това не означава да прибягвате до убийствена доза.

— В никакъв случай ли? — Той повдигна вежди.

— В никакъв случай — заяви непоколебимо Мелинда Кавана. — Има нови сведения, според които обривите могат да се окажат безвредни.

— Безвредни? — Той я погледна невярващо. — Шегувате се.

— Ни най-малко — увери го тя.

Той отново повдигна рамене.

— Какво пък, вие сте докторът. Ще следвам предписанията.

Тя кимна и се обърна към Трр-гилаг.

— Е — рече, след като взе кутията с резена на Прр’т-зевисти. — Да тръгваме.

— Ето там — посочи напред командир Оклан-барджак. — Точно пред нас, на върха на хълма.

Миг по-късно сноп светлина озари приближаващия се транспортьор.

— Сам ли е? — попита Върховният.

— Така изглежда — изсумтя Оклан-барджак. — Скоро ще разберем със сигурност. Пилот, сигнализирай на останалите и ни свали долу.

Само след още четири стоудара вече се бяха приземили. След още два стоудара войниците бяха заели позиция, а непознатият бе доведен в средата на образувания от тях кръгов периметър, в осветеното от кораба пространство. Едва сега Върховният забеляза, че го придружава един старейшина.

— Аз съм Върховният вожд — представи се той. — Вие ли сте хранител Трр-тулкож?

— Да — отвърна зхиррзхианецът и махна към увисналия над него старейшина. — Това е Трр’т-рокик, Кее’рр. Той ми донесе съобщението от изследовател Нзз-ооназ.

— Трр’т-рокик — Върховният му кимна за поздрав. — Нзз-ооназ информиран ли е, че съм тук?

— Да — отвърна Трр’т-рокик. — Каза да ви предам опознавателния код „Плаа’рр край Мекото бурно море.“

Още един от техните лични опознавателни кодове.

— Добре, а сега вие му предайте: „Тук е Върховният вожд. Какво по-точно искаш да обсъждаме?“

Трр’т-рокик изчезна. Докато чакаше, Върховният се огледа, наслаждавайки се на гледката. Ако това беше клопка, организаторите й очевидно не бързаха да предприемат каквито и да било враждебни действия. А може би обмисляха как да се справят с охраната му.

Трр’т-рокик се върна.

— „Имам много обезпокоителни новини, Върховни вожде, но не ми се иска да ги предавам по обикновената линия. Известно ли ви е, че е била прекъсната обичайната връзка с наземните сили на Доркас?“

Зениците на Върховния се свиха.

— Не — отвърна той. — По каква причина?

— „Не можах да разбера — дойде отговорът. — Но чух някои слухове, които ме навеждат на мисълта, че зад всичко това може да стои кланът Дхаа’рр“.

Върховният се намръщи. Вече подушваше, че поредната бъркотия може да е дело на говорителя Цвв-панав. Каквото и да ставаше на Доркас, то бе част от опитите му да залови Трр-гилаг с нелегалния му резен и после да го свърже с Върховния.

Само че този път говорителят бе отишъл право при извора. Ако Трр-гилаг не бе успял да се отърве навреме от резена, наистина щяха да загазят.

— Одеве каза, че обичайната връзка е била преустановена — продиктува той на старейшината. — Какво по-точно означава това?

— Един от старейшините на борда на „Затворена уста“ се опита да отвори комуникационна линия — отвърна старейшината. — Върна се и каза…

— Върховният имаше предвид да отнесеш въпроса на Нзз-ооназ — прекъсна го Оклан-барджак.

— Извинете — сконфузи се Трр’т-рокик. — Но тъй като бях там, когато това се случи… Мислех, че мога да отговоря, за да спестим време.

— Сигурен съм, че е така — рече Върховният. — Но трябва да се спазва протоколът. Предайте въпроса на Нзз-ооназ.