Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Изникна още един старейшина — този път Четиринайсети.

— Направих независимо проучване на линията, Върховни вожде — докладва той. — Първоначалната й точка действително е в едно кее’ррско селце при Скалистата долина.

— Имате ли представа чрез кой старейшина той се свързва с Нзз-ооназ?

— Още не — отвърна Четиринайсети. — Но и това се проверява в момента.

Върховният кимна и махна на Дванайсети.

— Добре, ще дойда веднага щом мога — издиктува той. — Къде ще се срещнем?

Дванайсети изчезна. В стаята вече се бяха събрали шестима върховни старейшини, забеляза Върховният, докато кръстосваше напред-назад замислен. Той се наведе над записващото устройство и поиска въздушна снимка на Скалистата долина.

Не се наложи да чака дълго.

— „Препоръчвам една група от хълмове в източния край на долината на река Амт’бри, приблизително на двайсет хилядоразкрача от Скалистата долина — цитира Дванайсети. — Там има достатъчно място да се приземи транспортен кораб, и е уединено, точно както иска Нзз-ооназ“.

— Тук — посочи Четвърти, снижил се до рамото на Върховния. — Наистина изглежда доста изолирано.

— И не е в гора — добави Двайсет и първи. — Което означава, че ще е по-трудно да се организира засада.

— Хм — изсумтя Върховният, докато изучаваше снимките. Наистина мястото изглеждаше съвсем подходящо.

Но нямаше ли да е така, ако беше клопка?

— Ще бъда там след два тентарка — каза той. — Сам ли ще дойдеш?

— „Така мисля — донесе отговора Дванайсети. — Ако не съм, смятайте, че нещо не е наред“.

— Разбрано — отвърна Върховният. — Кажи на изследовател Нзз-ооназ, че очаквам да се свърже с мен лично. — Той махна на Дванайсети. — След като предадеш това, затвори линията. Двайсет и първи, предупреди командир Оклан-барджак да приготви пет транспортьора и десетима сигурни войници. Потегляме веднага, щом са готови.

Двамата старейшини изчезнаха.

— Надявам се, че знаеш какво правиш, синко — произнесе тихо Двайсет и първи.

— Зная — отвърна решително Върховният и извади от бюрото приготвената за пътуване раница, която винаги държеше там. — Нзз-ооназ отдавна е спечелил доверието ми. Освен това си осигурих и охрана.

— Да, но самият Нзз-ооназ може да е бил подведен — припомни му Двайсет и първи. — И ако зад тази работа стои говорителят на Дхаа’рр, целта му може да не е някоя неочаквана атака, а да те примамят да напуснеш Града на единството за няколко тентарка.

— Не зная какво би спечелил той от това — отвърна Върховният. — През цялото време ще имам постоянна връзка със Седалището и Военното командване.

— Може въобще да не става въпрос за теб, а за това тук — рече Четвърти и посочи с език чекмеджето с кутията, която говорителят Цвв-панав почти бе захвърлил в лицето му неотдавна. Кутията, в която се съдържаше фссс-органът на Прр’т-зевисти.

Цвв-панав вероятно вече се бе върнал на Дхаранв, но разбира се, това не означаваше нищо. Ако беше някакъв предварително подготвен план, агентите му вероятно вече бяха заели места в комплекса на Седалището.

— Прав си — съгласи се той, отключи чекмеджето и извади кутията. — Но мисля, че мога да се погрижа за това.

— Как? — попита Седемнадесети. — Къде би могъл да я скриеш на по-сигурно място от това?

— На място, където ако бъде открадната, поне хиляда старейшини ще бъдат свидетели — отвърна Върховният и пъхна кутията в един празен джоб на раницата.

— А също и на евентуалната атака срещу Върховния вожд — сети се Четвърти и кимна одобрително. — Чудесно.

— Е, поне не изглежда неразумно. — Седемнадесети бе по-скептичен в преценката си. — Един хитро скроен план пак може да успее.

— Какъв план? — изсумтя Четвърти. — Върховният ще бъде охраняван от най-добрите войници…

— Каквото има да става, скоро ще разберем — прекъсна ги Върховният и размърда нетърпеливо език. Никога, обеща си той, ама никога, никога, никога нямаше да си позволи да подхвърля подобни разколебаващи предположения на следващия Върховен, когато той самият бъдеше въздигнат в старейшинство. — Седемнадесети, иди и кажи на командир Оклан-барджак, че съм тръгнал към транспортния хангар.

Когато излезе в коридора, войниците вече го очакваха. Закрачиха след него. Изведнъж му хрумна, че може би и другите бивши Върховни са си давали подобно обещание.

По дългия ред монитори преминаха трепкащи светлинки, сочещи, че корабът е излязъл от скоков режим.

— Отново в свободен полет… — обяви Куин и гласът му прозвуча приглушено в нулевата гравитация. Беше пъхнал глава в шлемофона, управляващ прибрания в хангара корвин.