Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Сега вече Нзз-ооназ се пробуди напълно. Скочи от кушетката и навлече гащеризона. След това махна на Трр’т-рокик да го последва и закрачи по коридора към хангара.

Коридорът гъмжеше от зхиррзхианци и мрачанци — и скрити старейшини — от „Верния слуга“ прекарваха нови припаси. Нзз-ооназ спря едва когато наближиха „Затворена уста“. Без да промълви нито дума, той се качи на борда и се отправи към задната част на кораба, където влезе в неголяма стая, разположена сред различни бръмчащи машини.

— И така — поде той, след като затвори внимателно вратата зад себе си. — Според техниците тази стая е напълно изолирана и разговорите тук не могат да бъдат подслушвани. Кажи ми сега отново какво чу и видя.

— Видях трима хора-завоеватели — повтори Трр’т-рокик. — Заключени са в малка стая в една част от крепостта, която изглежда изоставена. Разговаряха помежду си за възможността мрачанците да ги използват срещу нас, а после да ги убият.

— Да имаш представа от колко време са тук?

— Достатъчно дълго, за да се опитват да повредят ключалката на вратата. Но не достатъчно, за да я отворят.

— Сигурен ли си, че вратата е била заключена? — попита Нзз-ооназ.

— Вярно, че не проверих — призна Трр’т-рокик. — Механизмът беше метален…

— Иди и провери още сега — нареди Нзз-ооназ. — И докато си там, виж също така дали тези хора-завоеватели не са въоръжени.

— Подчинявам се — произнесе машинално Трр’т-рокик и се премести мигновено в помещението. Единият от тримата хора-завоеватели все още седеше на кушетката, а вторият продължаваше да работи над ключалката. Третият обаче крачеше покрай отсрещната стена и опипваше пукнатината, която я пресичаше от единия до другия край. Трр’т-рокик направи проверките, които му бе заръчал Нзз-ооназ, и се премести обратно на кораба.

При Нзз-ооназ имаше друг старейшина, а още един тъкмо си тръгваше.

— Наредих войниците да бъдат в готовност — рече му Нзз-ооназ. — Какво откри?

— Вратата наистина е заключена — докладва Трр’т-рокик. — Хората-завоеватели не са въоръжени, поне така изглежда на пръв поглед, макар че двама от тях носят празни кобури, в които вероятно се поставят малки лични оръжия.

— Съвсем логично да са им ги взели, ако са мрачански пленници — промърмори замислено другият старейшина.

— Така беше и с Фелиан Кавана, когато го заловихме — беше въоръжен с малко ръчнопреносимо оръжие.

— Фелиан Кавана? — повтори Трр’т-рокик. Това име пробуждаше спомени.

— Да не си чул нещо за него? — попита Нзз-ооназ.

— Не зная дали е важно — заговори бавно Трр’т-рокик, но чух един от хората-завоеватели да нарича другия с името „Кавана“. Възможно ли е да е роднина на Фелиан Кавана?

— Напълно възможно — рече Нзз-ооназ и се намръщи.

— Кавана трябва да е фамилното име, а те често ги използват, когато разговарят помежду си. — Той махна на другия старейшина. — Отвори линия към Трр-гилаг на Доркас. Може би той ще знае нещо повече за семейството на Фелиан Кавана.

— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна.

— Не исках да ви причинявам толкова много неприятности — обърна се Трр’т-рокик към Нзз-ооназ.

— Това не са неприятности. Поне засега. Всъщност дори съм любопитен да разбера какво ще излезе от тази история.

Трр’т-рокик направи кисела гримаса.

— Сигурно е излишно да пояснявам, че нямам никакво намерение да влияя на дипломатическата работа, заради която сте тук. Възможно е да има напълно достоверно и невинно обяснение относно това защо мрачанците не са ви съобщили за присъствието на хората-завоеватели.

— Повярвай ми, Трр’т-рокик — отвърна навъсено Нзз-ооназ, — повечето от нас продължават да се отнасят с недоверие към мрачанците.

Старейшината се появи отново.

— Съжалявам, изследовател Нзз-ооназ, но комуникациите с базата ни в Доркас са временно преустановени. Оставени са само няколко линии, през които действат избрани старейшини.

— Какви са тези избрани старейшини? — учуди се Нзз-ооназ. — Кой е наредил това?

— Не зная — рече старейшината. — Но забелязах, че и двамата от споменатите старейшини са с имена от клана Дхаа’рр. Единият ми намекна, че заповедта произхождала лично от говорителя на Дхаа’рр.

Трр’т-рокик и Нзз-ооназ се спогледаха.

— Това хич не ми харесва, Трр’т-рокик — тихо каза младият изследовател. — Ама хич.

— Може би няма да е зле да го обсъдите с Върховния вожд — подметна Трр’т-рокик. Мъчеше се да надмогне собственото си безпокойство.