Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Но нали Прр’т-зевисти е от клана Дхаа’рр?

— Така е — потвърди Трр-гилаг. — Твърде сложно е, за да ви го обяснявам сега, Мелинда Кавана. Не бива да разкриваме, че Прр’т-зевисти е тук, докато не узнаем причината за неговото посещение.

— Това няма да е никак лесно — поклати глава Мелинда. — Старейшините няма ли да го познаят?

— Сигурно — потвърди Трр-гилаг. — Права сте — май няма никакъв смисъл. Освен ако още сега не пуснем на земята неговия фссс-резен.

Погледът на Мелинда случайно попадна върху чантата с апаратура, осигурена от хората на Халоуей. Вътре бяха лекарствата, малко припаси, скритият експлозив…

И мониторът на жизнените й показатели.

— Има още една възможност — рече тя, посегна и извади монитора. — Ще го скрием тук вътре. Кажете на пилота да лети по-бавно, докато отворя това нещо.

Малко преди да опишат кръг над площадката за кацане тя подаде на Трр-гилаг отворения монитор. Прр’т-зевисти и Трр-гилаг размениха шепнешком няколко думи, след което Трр-гилаг подаде на Мелинда контейнера, в който се съдържаше резенът.

— Погрижете се да има малко място около контейнера — посъветва я той. — Резенът може лесно да се повреди.

— Да, зная. — Мелинда взе цилиндъра и го напъха между две електронни платки. Вътре имаше предостатъчно метал, макар стените на монитора да бяха от пластмаса. — Как се чувствате, Прр’т-зевисти?

— Чудесно — отвърна старейшината от вътрешността на монитора.

— Побързайте — подкани я Трр-гилаг. — Не е изключено старейшините вече да ни следят.

Мелинда кимна, затвори и завинти капака на монитора и докато се приземят, отново го бе поставила в чантата.

Предполагаше, че ще ги посрещне въоръжен отряд, но за нейна изненада, когато излязоха от транспортния кораб, в подножието на рампата стоеше само един зхиррзхианец. Той разговаря около минута с Трр-гилаг, после докосна прибора, закрепен на рамото му, и се обърна към Мелинда.

— Приветствам ви, Мелинда Кавана — чу се гласът на механичния преводач. — Аз съм Втори командир Клнн-вавги, Дхаа’рр. Сериозността на положението налага да подминем обичайните церемонии.

Сърцето на Мелинда заби ускорено.

— Да не се е случило нещо с Фелиан?

— Състоянието на Фелиан Кавана не се е влошило — намеси се Трр-гилаг и гласът му прозвуча някак странно. — Става въпрос за брат ми, командир Трр-мезаз. По заповед на Седалището на Върховния клан той е бил задържан.

Товарната количка се търкаляше по неравния каменен коридор и всяко завъртане на колелата й отнасяше Трр’т-рокик все по-далеч от мрачанския кораб и пълната със старейшини пирамида, която бе докарана тук заедно с останалите припаси на „Верния слуга“. Нямаше никакво съмнение, че и този път шансът бе на негова страна. Най-вече, защото щеше да е много по-безопасно, ако кутията с неговия нелегален фссс-резен бъде преместена колкото се може по-настрани от любопитните погледи на останалите старейшини от експедицията. Жалко само, че нямаше представа къде точно ще го отведе случайността. Дали не споменаха, че крайната им цел е една от зхиррзхианските лаборатории…

В сивия свят точно пред него внезапно се появи един старейшина.

— Ето те и теб — изсъска той. — Къде ли не те търсих, Цвв’т-рокик. Не чу ли обявата всички старейшини да се съберат в командната зала на „Затворена уста“?

Трр’т-рокик се намръщи. Разбира се, че не я бе чул — вероятно съобщението бе предадено директно до фссс-органите в пирамидата.

— Не знаех, че е толкова спешно — импровизира той. — Наредиха ми да държа под око тези припаси и да се уверя, че са доставени там, където трябва.

— Кой ти нареди? — запита подозрително старейшината.

— Един от войниците — отвърна Трр’т-рокик. Беше дочул нещо на излизане от кораба. — Каза ми да проверя дали припасите ще пристигнат на предварително установеното място, тъй като членовете на изследователската група спели.

Старейшината млясна с език, все още завладян от подозрения. Но изглежда, не си заслужаваше усилието да проверява.

— Добре, продължавай тогава — изръмжа той. — Но веднага щом приключиш с това, гледай да дойдеш в залата.

— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик.

Старейшината отново млясна с език и изчезна. Появи се друг старейшина, завъртя се за кратко наоколо, като наблюдаваше Трр’т-рокик и количката, после също се изгуби. Само след няколко удара обаче изникна още един, който взе да проверява една по една кутиите върху количката. Накрая и той се скри. По всичко изглеждаше, че се приближава към лабораторното помещение и че старейшините са пратени да го наблюдават. Тъй като нямаше желание още веднъж да обяснява присъствието си тук, Трр’т-рокик реши, че ще е най-добре, ако пристъпи към стратегическо отстъпление.