Тимъти Зан - Войната на завоевателите

За щастие след като неговият фссс-резен се намираше на повече от един хилядоразкрач от „Затворена уста“, имаше само едно място, където можеше да се скрие. Той се премести пред търкалящата се количка, достигайки крайния периметър на своя обсег, и по такъв начин се озова извън обсега на старейшините от хангара.

Тук гледката бе почти същата: отново каменни тунели и зле осветени помещения. Изглежда, тази част на крепостта бе изоставена.

Или по-скоро, поправи се той, се използваше рядко. От стената вляво от него долетя тихо бръмчене, последвано от приглушен екот на гласове. Той се насочи към стената, за да провери какво има отвъд…

… и се отдръпна рязко, спотайвайки се в безопасността на сивия свят.

Помещението наистина бе заето.

От трима хора-завоеватели.

Той надви внезапно завладялото го желание да избяга, придвижи се към горния край на стаята и внимателно надникна. Двама от тримата хора-завоеватели седяха върху ниски метални конструкции, наподобяващи легла, които бяха приковани към стената, а третият бе коленичил до вратата и почукваше методично с камък върху някаква дълга сребриста метална лента, завършваща с черен край. Другият край на лентата бе пъхнат в процепа на вратата, или може би в ключалката?

Когато ситуацията му се проясни, Трр’т-рокик изпита внезапно облекчение. Тези трима хора-завоеватели съвсем не подготвяха някакво нападение, нито пък представляваха доказателство за предателството на мрачанците. Напротив, те бяха мрачански пленници.

Единият от двамата седнали говореше. Трр’т-рокик се подаде още малко, разчитайки да проследи разговора им благодарение на наскоро придобитите си познания по езика на хората-завоеватели.

— Чудя се защо не ни убиха — казваше единият чуждоземец. — Според мен е доста опасно да ни запазят живи.

— Не се безпокой, Кавана, скоро ще ни видят сметката — отвърна другият седнал. — Но преди това ще ни използват срещу зхиррзхианците.

— Как? — попита първият.

— Нямам представа. По някакъв начин, който ще им помогне да…(неразбираемо) позицията им тук. Може би ще кажат на зхиррзхианците, че сме ги нападнали. Или дори ще инсценират истинска атака. Ще убият неколцина от тях, а после ще стоварят вината върху нас.

— И никой няма да поиска да чуе нашето обяснение? — попита първият човек-завоевател.

— Сигурен съм, че ще бъдем мъртви, преди да успеят да ни попитат.

Първият човек-завоевател издаде някакъв ръмжащ звук и разговорът спря.

В продължение на няколко удара Трр’т-рокик продължаваше да ги наблюдава, като проиграваше отново разговора в главата си. Чудеше се дали е разбрал всичко правилно. Войниците от „Верния слуга“ говореха за мрачанците като за съюзници на зхиррзхианците. Едва ли мрачанците щяха да си позволят да нападнат изследователската група. Навярно тези хора-завоеватели лъжеха.

Но ако не лъжеха…

Той откри изследователя Нзз-ооназ заспал в една от стаите на изследователската група.

— Изследовател Нзз-ооназ? — повика го тихо, като се озърташе на всички страни за други старейшини. Ако го заловяха тук, насред изследователската група, без никаква конкретна причина, със сигурност щяха да го подложат на обстойна проверка. — Изследователю?

Нзз-ооназ премигна и отвори очи.

— Ммм? — промърмори той, след това втренчи поглед в лицето на Трр’т-рокик и се намръщи.

— Не съм с останалите старейшини — побърза да го предупреди Трр’т-рокик. — Казвам се Трр’т-рокик, Кее’рр. Аз съм бащата на Трр-гилаг — срещнахме се веднъж преди няколко цикъла.

— Аха — изломоти Нзз-ооназ, но кимна. После посочи с език тавана — универсален знак за предпазливост.

Трр’т-рокик също кимна: всички на борда бяха предупредени, че мрачанците могат да подслушват разговорите. И макар старейшините да не можеха да бъдат чути, въпросът не стоеше така с останалите членове на екипажа.

— Всъщност дори не трябва да съм тук — продължи с обясненията Трр’т-рокик. — Затова ще говоря бързо. Известно ли ви е, че мрачанците са заловили трима хора-завоеватели и ги държат само на четири хилядоразкрача северно оттук?

Нзз-ооназ присви очи и езикът му трепна отрицателно.

— Сигурен ли сте, че не са ви казвали за тях? — продължи да настоява Трр’т-рокик. — Защото те наистина са там. Видях ги само преди два стоудара. — Той се поколеба. — Може да не значи нищо, но хората-завоеватели обсъждаха възможността мрачанците да въздигнат неколцина зхиррзхианци в старейшинство и да стоварят вината върху тях. Не зная защо — не виждам в това никакъв смисъл.