Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Да — отвърна Мелинда. Можеше спокойно да я скрие в шепата си. Сега бе моментът, помисли си тя насмешливо, да провери дали не е пропуснала кариерата на джебчия. Жалко, че Прр’т-зевисти не можеше да отвлече по някакъв начин вниманието на войниците. Да ги изплаши например…

И тогава — тъкмо когато посягаше към металната тръбичка — откъм кораба се разнесе стържещ звук и тя почувства полъх на горещ въздух. Войниците се надигнаха разтревожени, но транспортьорът се отдели само на няколко сантиметра от земята и после се спусна отново.

Няколко секунди, през които всички погледи бяха вперени в кораба. Прр’т-зевисти наистина бе успял да отвлече вниманието на войниците с помощта на пилота.

Още преди машината да се приземи тя вече държеше тръбичката в ръката си. Приближи се към очакващия я зхиррзхианец и произнесе:

— Приветствам ви. Аз съм Мелинда Кавана. Лечител.

— Приветствия, Мелинда Кавана — отвърна чуждоземецът на забележително добър английски. — Аз съм Трр-гилаг, Кее’рр. Ще ви отведа при брат ви.

— Благодаря ви — отвърна Мелинда и погледна през рамо към мястото, където стояха Халоуей и Такара.

Само след две минути, когато вече бяха във въздуха и се носеха към веригата ниски върхове на хоризонта, пред тях се появи призрачната фигура на Прр’т-зевисти. Двамата с Трр-гилаг разговаряха няколко минути на зхиррзхиански, след това Трр-гилаг се обърна към Мелинда.

— Вие не ме познавате, Мелинда Кавана — рече той, — но ние с брат ви се знаем отдавна. Аз бях говорителят на групата, която трябваше да го изследва след неговото залавяне.

Стомахът на Мелинда се сви.

— Да не му се сърдите, задето избяга?

— Ни най-малко. Това, което искам, е да разбера къде се корени човешката агресивност срещу зхиррзхианците.

— Ние не храним никаква агресивност спрямо вас — отвърна Мелинда. — Не и преди да нападнете „Ютландия“.

— Ние също не изпитвахме никаква агресивност към хората, преди „Ютландия“ да нападне нашите кораби — възрази Трр-гилаг. — Може би поне между нас двамата ще настъпи разбирателство.

— Може би — отвърна Мелинда. — Въпросът е как да настъпи между всички останали. Как да ги накараме да ни чуят.

— Не се безпокойте, Мелинда Кавана — успокои я Трр-гилаг. — Щом се върнем в лагера, ще отворим линия към Върховния вожд. Той е мъдър и благороден и ще ви изслуша.

— Надявам се — рече Мелинда и се намръщи. Тук нещо не беше наред. — Но не може ли да го направи Прр’т-зевисти? Смятах, че ще успее да се върне в своя фссс-орган веднага щом го изведа от металната стая?

Прр’т-зевисти промърмори нещо, обърна се и избледня така, че едва се забелязваше.

— Опитвал се е — обясни й Трр-гилаг. — Но изглежда, неговият фссс-орган е бил унищожен.

Мелинда погледна към Прр’т-зевисти.

— И какво ще стане сега с него? Ще умре ли?

— Не зная — призна Трр-гилаг. — Мисля, че ще продължи да живее, но ще бъде ограничен в съществуването си в непосредствена близост до новия резен.

— Както и на този в миротворческата база — допълни Мелинда. — Когато всичко свърши, Прр’т-зевисти, обещавам да ви го донеса.

Прр’т-зевисти се размърда и изображението му се проясни.

— Срамувам се от своята печал — рече той. — Доктор-Каван-а, заради мен рискувахте честта си. Сега съм жив и свободен. Каквото и повече да пожелая, ще бъде проява на егоизъм.

Наближаваха последната верига хълмове и в далечината се появи колонията. Мелинда се загледа натам. Забеляза склада, където бяха трупали припаси за спасителната операция на Фелиан — струваше й се невероятно, че оттогава са изминали само три седмици и половина. Последното съобщение, което бяха получили, преди миротворците да ги изоставят, гласеше, че Фелиан, Арик и останалите са се върнали безпрепятствено на Едо, където веднага били подложени на разпит.

Но ето че Фелиан отново бе тук и пак в зхиррзхиански ръце. Как, по дяволите, бе станало това?

Внезапно Трр-гилаг се наведе напред, докосна пилота по рамото, посочи с език към селището и произнесе нещо, което прозвуча развълнувано. Прр’т-зевисти застана в пространството между тях и около минута тримата разговаряха оживено.

— Какво има? — попита Мелинда.

— Не зная — отвърна Трр-гилаг и отново посочи с език. — Изглежда, са ни дошли гости. Този кораб там — това е гербът на говорителя на Дхаа’рр.

Мелинда се загледа в белия кораб, кацнал в средата на площадката.

— Това лошо ли е?

— Говорителят на Дхаа’рр не е сред приятелите на рода Трр. Съмнявам се, че ще остане доволен, когато узнае, че Прр’т-зевисти е още жив.