Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Левият крак със сигурност е счупен. В безсъзнание ли беше, когато го открихте?

— Казаха ми, че е бил в съзнание, но докато са го пренасяли към транспортьора, е изпаднал в несвяст. Можеш ли да го излекуваш?

Сржънт-яновиц погледна ранения човек-завоевател и каза:

— Аз не съм лечител.

— Мм. — Трр-мезаз премести поглед към Трр-гилаг. — Какво мислиш? Да го предоставим на нашите лечители или да поискаме от командира на хората-завоеватели да ни прати техен?

Трр-гилаг не го гледаше — бе втренчил поглед в лицето на чуждоземеца.

— Трр-гилаг? — подкани го Трр-мезаз и го шляпна с опашка по рамото. — Смяташ ли да се присъединиш към разговора?

— Съжалявам — рече Трр-гилаг, но не извърна глава. — Малко съм… може и да греша, Трр-мезаз, но мисля, че това е Фелиан Кавана.

Сржънт-яновиц рязко се обърна към тях.

— Фелиан Кавана ли?

— Да — отвърна Трр-мезаз. — Познавате ли го?

Сржънт-яновиц сякаш се поколеба за миг.

— Познавам един от членовете на семейството му — дойде преводът. — Сестра му.

Трр-гилаг погледна Трр-мезаз.

— Нужен ми е здрав, Трр-мезаз. Искам да се свържа с командира на хората-завоеватели и да го помоля да ни прати лечител.

Трр-мезаз го изгледа намръщено.

— И защо този неочакван интерес?

Трр-гилаг посочи с език ранения човек-завоевател.

— Когато бяхме на Базов свят дванайсет, той имаше възможност да ме въздигне в старейшинство. Но не го направи. Искам да разбера защо.

— Може да е опасно — предупреди го Трр-мезаз. Но още докато отговаряше, си помисли, че това е идеалната възможност, която търсеха, за да отнесат незабелязано новия резен на Прр’т-зевисти в обсега на крепостта на хората-завоеватели.

— Готов съм да поема този риск — заяви Трр-гилаг. По начина, по който премигна, Трр-мезаз се досети, че говори всичко това по-скоро заради присъстващите старейшини.

— Все още идеята не ми се нрави — рече с престорена неохота Трр-мезаз. — Но сигурно си прав. Ей, ти — Сржънт-яновиц — твоят командир дали ще се съгласи да прати лечител тук?

Сржънт-яновиц кимна.

— Да. Особено ако му кажете за кого.

Трр-мезаз погледна въпросително Трр-гилаг, но брат му размърда отрицателно език. Може би този Фелиан Кавана бе член на някой важен родов клан. Това би обяснило усилията, положени, за да го спасят от Базов свят 12.

Нищо чудно това да се повтореше и сега. Ситуация, в която Трр-мезаз би предпочел да не изпада, като се имаше предвид състоянието на наземните му отбранителни сили. Но все някога трябваше да разреже този възел.

— Ще наредя да приготвят един транспортен кораб — заяви той. — А междувременно, Сржънт-яновиц, погрижете се, доколкото е по силите ви, за него.

Превърнатата в склад пещера изглеждаше празна, но Мелинда реши за всеки случай да надникне вътре, преди да продължи към залата за електронна обработка. Стисна дръжката на масивната метална врата и я дръпна.

— Прр’т-зевисти? — извика, докато затваряше вратата. — Спите ли?

Почти веднага пред нея изникна призрачна фигура и Мелинда подскочи уплашено. Така и не можеше да свикне с това.

— Аз не спя, Доктор-Каван-а — каза старейшината с тъничкия си приглушен глас.

— Разбира се — рече Мелинда. — Съжалявам.

— Няма за какво да съжалявате — увери я старейшината. — Какво ви каза вашият командир?

— Не ме е пращал той. Всъщност аз дори не трябваше да съм тук.

Прр’т-зевисти я погледна намръщено.

— Но защо рискувате да бъдете обявена в неподчинение към вашия командир?

— Защото ви вярвам, когато твърдите, че не сте шпионин — отвърна Мелинда. — Проблемът е да убедите в това полковник Халоуей. Дойдох тук с надеждата да намерим решение на това.

— Но аз нямам никакво решение. Той защо не иска да ми вярва?

— Не зная — въздъхна Мелинда. — Може би и той се бои. В края на краищата той носи отговорност за живота на всички тези хора, както на войниците, така и на цивилните. Това е тежко бреме и той го приема твърде сериозно.

— Но не и вие, така ли?

Мелинда сви рамене.

— Аз съм лечител и по тази причина също често нося отговорност за живота на други хора. Но моята отговорност не е като тази на полковник Халоуей. — Тя се усмихна тъжно. — Освен това аз произхождам от семейство, в което са свикнали да приемат добре пресметнатия риск.

В продължение на една минута Прр’т-зевисти сякаш обмисляше внимателно думите й. Или може би търсеше най-подходящите изрази на чуждия език.

— И какво означава това, Доктор-Каван-а? — попита той накрая. — Да не сте дошли тук, за да ме освободите?