Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Избягали са четири от дивите животни в резервата — обясни им единият. — Те са хищници, имат остри нокти и зъби. В момента са на свобода някъде вътре в крепостта.

— Всички ходове ли се пазят? — попита Бронски, докато надничаше през отворената врата. Зад нея започваше дълъг тъмен тунел. Нито Бронски, нито Колчин разполагаха с други оръжия, освен пистолетите, нито бяха правили някакви опити да ги извадят.

— Всички — потвърди мрачанецът и посочи с пръст тунела. — Моля ви — трябва да ги откриете, преди да са сторили някому зло и преди посетителите да са научили за бягството им.

„Заповядай в моята мрежа, казал паякът на мухата“ — спомни си Кавана старата приказка. Знаеше добре, че при подобни ситуации тайните изходи от крепостта винаги се минират. Нямаше никаква представа какви средства използват мрачанците, но и не му се искаше да го узнае.

Погледна към Бронски с надеждата, че бригадирът ще откаже на молбата. Но вместо това чу:

— Разбира се. Покажете ни къде са били държани.

— Веднага. — Мрачанецът пристъпи плахо към вратата. — Последвайте ме.

Бронски кимна и понечи да тръгне след двамата мрачанци, които вече бяха прекрачили прага. В последния миг спря, извъртя се, сграбчи дръжката на масивната каменно-метална врата и я дръпна с всички сили. Вратата се затръшна шумно, скривайки изумените лица на двамата мрачанци. Секунда по-късно Колчин измъкна пистолета си, стреля два пъти в тясната цепка между вратата и рамката и я заклещи с проектилите на пистолета.

— Промених си решението — изпъшка бригадирът. — Това ще ги забави малко. Ще вземем тяхната кола — Колчин, ти ще ни охраняваш. — Той се обърна…

… и замръзна.

Кавана също се обърна. На десетина метра от тях стояха шестима бурти, които сякаш се бяха материализирали от въздуха.

Един дълъг миг никой не проговори.

— Господа, трябва да направите избор — чу се отнякъде гласът на невидим мрачанец. — Или да се предадете и да ни погостувате известно време, или да умрете още тук и сега. Какво избирате?

Последва още една продължителна пауза. Един от буртите нетърпеливо промърмори нещо и понечи да пристъпи напред.

— Е, господа? — подкани ги гласът отново. — Между другото, току-що ги осведомих за нещастната участ на техните двама другари на Гранпара и сега са много ядосани. Бих казал дори, че търсят някакво оправдание, за да се нахвърлят върху вас.

— Каква мила и любезна покана — подметна подигравателно Бронски. — Как бихме могли да откажем?

— Оставете оръжията си на земята — нареди гласът — и отстъпете назад.

— Правете каквото ви казва — промърмори Бронски и сложи пистолета си на пода.

Кавана и Колчин последваха примера му. Нервният бурт пристъпи напред и събра оръжията, после ги разбута с яките си плещи, приближи се до вратата и взе да вади забитите проектили.

— Чудесно — каза безтелесният глас и Кавана зяпна от почуда, когато в скалата зад редицата бурти се отвори една замаскирана врата, откъдето се показа друг мрачанец. Сега вече си обясни откъде се бяха взели така ненадейно шестимата бурти. — Добре дошли в Градината на безумните скулптури — продължи мрачанецът, като затвори вратата зад себе си. — Вие сте лорд Кавана, офицер за свръзка Бронски и — предполагам — телохранителят Колчин.

— Да — отвърна Бронски и леко се поклони. — Главен посланик Валойтаджа, ако не греша?

— Правилно — кимна Валойтаджа. — Моля ви, влезте вътре. Преди да ви е видял някой от другите ни гости. Поздравявам ви за изобретателността и настойчивостта ви — продължи той, когато тръгнаха по тунела. — А също и за фалшивите документи. За малко да успеете.

— Шансът ни измени — рече Бронски. — Кое всъщност ни издаде?

— Един стар познат на лорд Кавана ни предупреди за присъствието му на Мра — отвърна Валойтаджа и погледна насмешливо Кавана. — След като узнахме, че сте тук, останалото беше рутинна работа.

— Също толкова рутинна, предполагам, колкото осъществяването на операция „Мирначийм-хайийя“ — подметна невинно Бронски. — Сигурно е голямо предизвикателство да подлъжеш зхиррзхианците да започнат мащабна атака срещу главния свят на Общността. Как ще го направите — ще им обещаете, че можете да прехвърлите корабите им незабелязано за нашите следови детектори?

Кавана го погледна учудено. Но Валойтаджа само кимна усмихнато на бригадира.

— Вие сте изумително прозорлив, офицер Бронски — каза той одобрително. — Много впечатляващо предположение. Единственото, което сбъркахте, е времето.