Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Мисля, че имам известна представа — рече Паалликко. — Макар че едва ли е толкова добра, колкото вашата. Имах възможността да кръстосам пътя си с неговия при последното му посещение на Мра-плиг.

— Така ли? — Вандайвър повдигна вежди. — И на вас ли е създавал неприятности?

— В известен смисъл — отвърна с почти мъркащ глас мрачанецът. — Но не чак такива, каквито се надяваше.

— Такъв си е Кавана — изсумтя Вандайвър. — Мра-миг не беше ли мястото, където са се сблъскали с Бронски?

— Да, точно така — промърмори Паалликко. — Безкрайно сме ви благодарни, парлимин Вандайвър, задето насочихте вниманието ни към офицер за свръзка Питър Бронски. — Той отново погледна монитора. — Ах! Приключили са с проверката на хотелите. Никаква информация за офицер Бронски, нито за лорд Кавана. Започват да претърсват наетите машини.

Вандайвър кимна и крадешком си погледна часовника. Паалликко забеляза погледа му.

— Съжалявам, че ни отнема толкова време, парлимин — извини се той. — Но ако желаете, може да се върнете в хотела си, а аз ще се погрижа да ви информирам по телефона за развоя на събитията.

— Благодаря — рече Вандайвър и наклони леко глава. — За нещастие няма да имам възможността още дълго да се наслаждавам на вашето гостоприемство. Служебни задължения на Земята изискват да се върна там веднага щом спипаме Кавана. Ако нямате нищо против, ще почакам тук, докато го откриете, а после ще дойда с вас да си го прибера.

— Вашето присъствие за мен е чест — рече Паалликко. — Сигурен съм, че няма да се забавим дълго.

— Транспортьорът спря — докладва Колчин, опрял лакти в отворения прозорец на колата и присвил очи в окулярите на бинокъла. — Спуска предната и товарната рампи.

— Налага ли се да се приближим? — попита Кавана.

— И сега сме прекалено близо — намеси се Бронски. Ако някой ни следи, сигурно се пита какво правим тук.

— Започват да слизат — продължи Колчин. — Трима… четирима… петима… петима в първата група, всичките мрачанци. Въздушните коли продължават да кръжат отгоре… изглежда, осигуряват периметъра.

Внезапно над тях се разнесе рязък свистящ звук. Колчин изпусна бинокъла в скута си и в същия миг една от въздушните коли пресече пътя им и се изравни с тях.

— Това май са нашите приятелчета от одеве — отбеляза Кавана.

— Прав си — съгласи се Бронски. — Същите двама мрачанци, но без компанията на бурта. Какво държат до прозореца?

— Прилича на табела. — Кавана взе бинокъла от Колчин. Наистина беше табела, с набързо изписано съобщение:

„Тревога — опит за пробив на западния вход. Последвайте ни бързо.“

— Опит за пробив? — Колчин погледна намръщено Кавана. — Кой ще прави подобни опити?

— Не зная — рече Бронски, докато плавно променяше курса. — Но ако не ги последваме, могат да ни заподозрат.

Мрачанците също смениха посоката и се насочиха към западния край на скалистия пръстен. Бронски зае позиция зад тях, а Колчин дръпна бинокъла от Кавана.

— Какво има? — попита Бронски.

— Зхиррзхианци — процеди Колчин и долепи бинокъла до прозореца. — Трима са — сега слизат по рампата.

Кавана настръхна. Въпреки всички улики, навеждащи на мисълта за мрачанско предателство, досега не беше повярвал, че това е възможно.

— Някакви официални мрачанци на сцената? — попита Бронски. — Или нещо, което да наподобява церемония?

— Не, доколкото виждам. — Колчин свали бинокъла. — Скриха се зад корпуса.

— Значи не им е първата среща — заключи Бронски. — Вероятно е някаква доставка или размяна на пратеници. Фактът, че са на мрачански транспортен кораб, говори, че са имали предварително уговорена среща другаде. Така не се налага да допускат зхиррзхиански кораби в системата.

— Аха — промърмори Кавана. — Сега вече става ясно кой играе главната роля в спектакъла „Мирначийм-хайийя едно“.

— Не са миротворците — съгласи се Бронски. — Колчин, какво се вижда отзад?

— Три въздушни коли — на голямо разстояние — отвърна Колчин, след като надникна през задните прозорци. — Може би наглеждат района.

— Да видим дали ще можем да ги излъжем — въздъхна Бронски. — Кацаме и отиваме право при тях.

— Не трябва ли някой от нас да остане при колата? — попита Кавана. — Колчин например?

— Веднага ще надушат, че нещо не е наред — възрази Бронски. — Не, по-добре да идем и тримата и да се престорим на тъпаци.

Мрачанската въздушна кола се спусна в подножието на стръмната скална стена, непосредствено до тясна клисура, в края на която се виждаше утъпкан проход. Бе затворен с добре замаскирана врата — спомен от времето, когато цялото това грамадно съоръжение е служело като крепост. Двамата мрачанци чакаха пред вратата.