Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Стига, разбира се, зхиррзхианците вече да не бяха унищожили лагера.

Намираха се на по-малко от хиляда и сто километра от предполагаемата цел, когато се появиха първите признаци за задаващи се неприятности.

Всичко започна със съскащ звук, наподобяващ хвърлено на скара месо, придружен от леко накреняване на танкера на десния борд.

— Макс? — извика Фелиан и се взря в контролното табло. Цяла редица лампички под надписа „Стабилизатори“ премигваше тревожно в червено.

— Стабилизаторите губят самозареждащата си способност — докладва Макс. — Опитвам се да рестартирам програмата.

Танкерът се наклони отново, този път на противоположната страна.

— Колко време ще ти отнеме?

— Около три часа в ремонтния цех — рече Макс. — Но има и съкратени варианти за аварийни ситуации. Нито един от тях не се препоръчва, но при тези обстоятелства нямаме кой знае какъв избор.

— Да, нямаме — съгласи се Фелиан, без да откъсва поглед от екрана. Все още се намираха извън обсега на лазерния комуникатор, за да опитат да се свържат с Халоуей. Нищо чудно миротворците въобще да не се досещаха за присъствието им. — Трябва да намерим начин да се свържем с Халоуей преди да паднем. Каква е максималната далекобойност на нашите ракети „Шрайк“?

— Данните не са записани в спецификацията — докладва Макс. — На такава височина и изстреляна под подходящ ъгъл, вероятно може да достигне шестстотин и осемдесет километра.

Фелиан се намръщи. Крайно недостатъчно, та ракетата да бъде забелязана от планините, отстоящи от тях на хиляда километра.

— Колко още ще изкараме, преди стабилизаторите да откажат съвсем?

— Нямам точна информация. Има петдесет процента вероятност да прелетим още двеста до триста километра преди да бъдем принудени да се приземим. Но тогава вече ще сме изгубили височина.

А малката височина означаваше и намален ракетен обсег.

— Зареди две ракети — нареди Фелиан. — Изстреляй първата при оптимален ъгъл веднага щом забележиш, че започваме да губим височина. Програмирай и двете да се възпламенят във въздуха — да се надяваме, че някой ще ги забележи.

— Разбрано.

Скърцането и свистенето продължаваха да се усилват все по-заплашително. Фелиан разделяше вниманието си между мониторите и контролното табло, като същевременно се опитваше да изработи резервен план, в случай че миротворците не забележат нито една от ракетите.

Някъде на разстояние от 850 километра до целта се появи нов звук, който надделя над останалата какофония: бумтежът на изстреляна ракета.

— Първият „Шрайк“ потегли — докладва Макс. — Ще се опитам да се снижа плавно — може пък това да помогне за възстановяването на стабилизаторите.

— Давай — рече Фелиан. — Само внимавай да не се блъснем в нещо.

Носът на танкера се наклони напред.

— Засега не ми се струва маневрата ти да помага с нещо — посочи Фелиан.

— Така е, командире — призна Макс. — Не мога да обещая нещо повече от това да се задържим още малко.

— Ясно. — Фелиан си даваше сметка, че изгубят ли стабилизаторите, приземяването им ще се превърне в крайно рисковано начинание. — Изстреляй втората ракета и търси място за кацане.

— Имам нещо подходящо точно отпред — отвърна Макс, след като утихна и вторият бумтеж. На мониторите се появи мигащ в червено кръг, който според оразмерителната линия бе на четирийсет километра пред тях. — Изглежда, пожар е изгорил всичко на склона на полегат хълм. Чудесна видимост, в случай че се наложи да чакаме спасителен отряд, и удобна позиция за старт на похода на север, ако първата възможност отпадне.

— Какво? Няма ли ресторанти?

— Моля?

— Не ми обръщай внимание — въздъхна Фелиан. Понякога полуразумните компютри бяха наистина досадни. — Съсредоточи се върху задачата да ни свалиш долу здрави и читави. По-късно ще уточняваме подробностите.

— Беше малко извън пределите на локаторите — докладва Крейн. — Но все пак я засякохме — няма никакво съмнение, че е наша ракета. Гаспери каза, че е „Спърлинг“ или „Шрайк“.

— Някаква представа откъде може да идва? — попита Халоуей.

— От югозапад — рече Крейн. — Според Гаспери, ако е „Спърлинг“, обсегът й е осемстотин километра. На „Шрайк“ е само шестстотин.

— Шестстотин до осемстотин километра — повтори Такара. — Е, това стеснява размерите на района.

— Съжалявам, сър, но не знаем нищо повече — извини се Крейн.

— Разбирам. — Такара погледна Халоуей. — Е, ще проверим ли за какво става въпрос?