Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Май оттук нататък времето ни ще е съвсем ограничено — рече Колчин. — Да вървим да видим какво има там.

— Търпение — спря го Бронски. — Поуспокоиха се, когато разбраха, че нямаме никаква представа за онова, което става в крепостта. Сигурно ще ни държат под наблюдение, така че нека бъдем добри момчета и да се помотаем тук още известно време. А като им стане досадно да ни зяпат, ще потърсим някоя задна вратичка към крепостта.

— А междувременно те ще подпалят жиците до столицата да проверяват червената ти карта — посоки Кавана.

— Тяхна воля — изсумтя Бронски. — Разрешителният подпис е от един високопоставен мрачанец, който в момента е на медитиращ отдих. Ще им трябват часове, за да го открият.

Той понечи да включи двигателя, но спря и добави:

— Още две неща. Мрачанците ме предупредиха да изключа всички радари и радиопредаватели, което ми подсказва, че онова, с което са се захванали, е доста чувствително към всякакви електромагнитни импулси. Запомнете го, в случай че се наложи да направим някоя диверсия. — Той се извърна на седалката и ги изгледа. — И последно: ако правилно прочетох онази карта, операция „Завоевател 1“ започва по някое време днес. Нищо чудно вече да е стартирала. Лошата новина е, че ако става въпрос за чисто военна операция, това означава, че някой в йикроманския космос ще понесе доста сериозни удари. Добрата новина е, че щом ние сме единствените хора по тия места, операцията не включва миротворческите сили. Този път сме на чисто.

Стомахът на Кавана се сви. За миг той си представи Кливерес си Йятуур, мъртва, сред останките на своя свят, и му стана още по-зле.

— Няма ли някакъв начин да я спрем?

— Никакъв — увери го спокойно Бронски. — Ако се касае за дълговременна кампания, бихме могли да намалим по някакъв начин продължителността й, но се съмнявам. Ако питате мен, „Завоевател 1“ вече е в ход. Остава ни да съсредоточим всички усилия върху „Завоевател 2“. Нея все още можем да спрем. Разбрано ли е?

Кавана кимна.

— Разбрано.

— Чудесно. — Бронски се обърна и включи двигателя. — Играта започва тук и сега.

— Часовоите от Пост две са го забелязали преди половин час — каза Такара на Халоуей, докато двамата изкачваха стръмния хлъзгав склон, опасващ северния периметър на лагера. — Помислили са, че преследва нещо, или че е било ранено. Рейли Нощния мечок го прострелял, но като го огледал отблизо, веднага се обадил в щаба.

Животното се въргаляше в изпомачканата трева. Единият му рог се беше забил в шумата. Трима души — двама миротворци и един цивилен — се бяха скупчили около него.

— Добре, да чуем доклада — рече Халоуей. — Докторе?

— Рейли е бил прав, полковник — отвърна докторът. — Това е халуцинна болест.

— Страхотно — въздъхна Халоуей. — Карай накратко.

— Лоша работа. — Докторът поклати глава. — Е, не чак толкова, колкото можеше да бъде. Халуцинът е водно пренасян вирус, който лесно се неутрализира и филтрира. Дори и да премине през защитата, оказва съвсем слаб ефект върху човешкия мозък. — Той стисна устни и се наведе над животното. — Много по-страшен е за едрите диви животни.

Халоуей погледна високия чернокож цивилен ловец.

— Рейли, дали е възможно да проследиш обратния път на животното до мястото, където е пипнало вируса? Ще ми се да обеззаразим района, преди да е започнал да се разпространява.

— Можем да опитаме, полковник — рече Рейли и поклати глава. — Но не смятам, че ще помогне. Миризмата вече се усеща във въздуха.

— Каква миризма? — попита Такара.

— Миризмата на болен шипорог — обясни докторът и посочи животното. — Тя ще привлече хищниците и ще прокуди останалите шипорози. Но ако е достатъчно силна, ще прогони и едните, и другите.

Вятърът духаше право от север и отнасяше миризмата към бивака.

— След колко време ще стане това?

— Ами вече е започнало — така поне докладваха другите трапери — обясни Рейли.

— Мда, и положението само ще се влошава — добави докторът.

Халоуей се намръщи.

— Колко време се развива епидемията?

— Последната халуцинна епидемия на този континент е прогонила всички шипорози от район с площ приблизително осемдесет квадратни километра за четири месеца — отвърна докторът. — Самият вирус изчезва след два, но минават още два месеца преди животните да започнат да се завръщат.

Халоуей прехапа устни. Четири месеца. А до началото на зимата имаше само три.

— Добре — въздъхна той. — Рейли, върви при ловците и траперите и им предай, че искам от тях да работят с удвоени усилия — да наловим всичко, което успеем, преди животните да започнат да се изтеглят. Докторе, от теб искам да анализираш миризмата на това животно и да опиташ по някакъв начин да я неутрализираш. И прати хора по близките водоеми да видят кой от тях може да е заразен. Открият ли го, незабавно да го дезинфекцират.