Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Цвв-панав се подсмихна цинично. Това би могло също така да спомогне за прикриване ролята на мрачанците в осъществяването на операцията. Сигурно продължаваха да се страхуват от отмъщението на хората-завоеватели. Но какво толкова? В края на краищата инстинктът за оцеляване е движеща сила при всички разумни същества. Щеше да му се стори много по-подозрително, ако Валойтаджа не бе предприел подобни мерки.

Освен това нали мрачанските кораби щяха да участват в нападението заедно със зхиррзхианските. След случилото се на Формби това бе нещо, на което той настояваше, дори и транспортният метод да не го изискваше.

— Много добре, изследовател Глл-боргив — заключи той. — Осведомете Валойтаджа, че въпреки провала при Формби нашето лично съглашение остава в сила. Кланът Дхаа’рр ще им помогне при атаката срещу Земята. — Той вдигна пръст преди старейшината да успее да кимне. — И му припомнете, изследовател Глл-боргив — добави той навъсено, — че това е лична уговорка между вас и него. Никой друг не бива да научава за нея.

После махна на старейшината да тръгва и насочи вниманието си към записващото устройство. Чакаше го още много работа, но същината на план „Завоевател 2“, както го бяха кръстили мрачанците, бе готова. С четиринадесет бойни кораба в първата вълна и още поне десет във втората щяха да осигурят достатъчно огнева мощ, за да нанесат решителен удар право в сърцето на общия си противник.

И с тази победа щеше да се осъществи отдавна лелеяният му политически триумф над всички, които си позволяваха да се опълчват срещу него и клана Дхаа’рр. От най-обикновения старейшина до самия Върховен вожд.

Нека страхливците от Военното командване си ближат раните и събират старейшините за разни безсмислени обсъждания. Сега всичко опираше до едно-единствено решително действие. И както много пъти в миналото, кланът Дхаа’рр щеше да покаже, че е способен да го извърши.

— Ето го — рече Бронски и посочи през прозореца на взетата под наем въздушна кола. — Пувкит Тру Кай, Градината на обезумелия каменоделец. Интересни скални образувания, сред които е била издълбана цяла крепост, в която можеш да поместиш и батальон.

— И какво ще правим сега? — попита Кавана, засенчил очи срещу слънцето. — Кацаме там и се хвърляме на щурм?

— Не — отвърна напрегнато Колчин. — Изглежда, в колата, която лети на пресечен курс срещу нас, имат някакви възражения.

— Къде? — попита Бронски.

— Идва право откъм слънцето.

— А, видях ги. — Бронски кимна. — Да кацнем и да видим какво имат да ни кажат.

Той подаде команда за кацане и компютърът пое управлението. Колата плавно се спусна и едно леко разтърсване на корпуса подсказа, че са се приземили. Малко по-късно и другата кола кацна на петдесетина метра от тях.

— Поне имат представа от тактика — подметна Бронски, докато отваряше страничната врата. — Е, време е за представление. Вие двамата най-добре останете тук. Колчин?

— Готов съм — увери го телохранителят. — Каква е паролата, ако искаш да открия стрелба?

— Стандартният знак с ръка на командосите — отвърна Бронски и скочи навън. — Първо стреляй в антената, така ще премахнем опасността да повикат подкрепления. Но преди това изчакай поне да се просна на земята.

Той пое през пресечения терен към другата кола. Беше изминал почти половината път, когато хрилеподобните й врати се вдигнаха и навън се показаха двама мрачанци.

От другата врата слезе един бурт.

— Ох-ох — изпъшка Кавана, докато чуждоземецът заобикаляше носа на колата и се насочваше към Бронски.

— Без паника — прошепна Колчин. — Ако смятаха да стрелят, нямаше да се приближават към него.

Бронски дори не погледна бурта, който бавно прекоси делящото ги разстояние и застана до него, а няколко минути разговаря оживено с двамата мрачанци. Позата му излъчваше увереност и арогантност, а с дясната си ръка размахваше фалшивата червена карта. След малко единият мрачанец взе картата и я разгледа внимателно, после му я върна неохотно. Бронски я прибра в сакото си, кимна отсечено, обърна се и закрачи обратно. Буртът и мрачанците се върнаха в своята кола и се издигнаха право нагоре, заобиколени от облаци прахоляк.

— Как мина? — попита Кавана, докато Бронски се настаняваше на седалката.

— С променлив успех. — Бронски сви рамене. — Казах им, че са ни наели да проверим как стои въпросът с охраната.

— И те ти повярваха? — Колчин се облещи.

— Повярваха на червената карта. Но не ми изглеждаха особено щастливи от срещата.