Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Засякох един — обади се той.

— Виждам го — потвърди Макс. — Ориентир едно-едно-две на шест-две-четири, дистанция четиристотин осемдесет и два километра.

Фелиан разтърси глава. Не очакваше, че идват тук да се забавляват, но пък при подобна близост просто нямаха никакъв избор.

— Спускай се — нареди той. — Право в атмосферата.

— Прието.

В продължение на няколко агонизиращи секунди не се случи нищо. Фелиан не откъсваше поглед от зхиррзхианския кораб — очакваше всеки момент да зърне проблясъците на лазерните му оръдия.

Последва ново сътресение, което отново го запокити към коланите, докато танкерът задейства предните си двигатели, снижавайки рязко скоростта. Почти веднага турбуленциите намаляха. Свалил скоростта си наполовина, танкерът падаше право към повърхността на планетата — на шестстотин километра под тях.

Фелиан преглътна с мъка. Сега вече бяха в относителна безопасност, прикрити зад плътен слой атмосфера. Въпросът, разбира се, беше да не се разбият в повърхността с тази скорост. Вече навлизаха в истинската атмосфера и той дори чуваше шума от триенето на корпуса. Зхиррзхианският кораб все още не бе показал признаци на активност и Фелиан за пръв път си позволи да хвърли един поглед към мониторите, които показваха картина на онова, което лежеше под тях.

Гледката не беше никак окуражаваща — гъста облачна завеса напълно скриваше терена. На всичко отгоре право по посока на техния вектор се разгръщаше характерната атмосферна спирала на тропически ураган. Ама и временце ги очакваше на планетата!

— Макс, знаеш ли къде се намираме?

— Имам груба представа — отвърна компютърът. — Като се вземе предвид изминалото време от последното ни посещение и ротационният индекс на Доркас, предполагам, че сме на девет хиляди и четиристотин километра югозападно от планините, където очакваме да открием миротворческите сили.

Фелиан погледна монитора с векторната информация, направи няколко бързи изчисления наум и каза:

— Ще ни трябва малко допълнителна инерция.

— Потвърждавам — отвърна Макс. — Но атмосферата над нас все още е твърде тънка, за да ни осигурява защита от лазерен обстрел. Предпочитам да изчакам, докато се спуснем на шейсет километра, преди да преминем към хоризонтален полет.

Фелиан прехапа устни. Да се управлява подобна бракма, сякаш е въздушна кола, изискваше колосален разход на гориво, което означаваше да посегнат на резервите, които разчиташе да предостави на полковник Халоуей. Но и по-малко гориво беше по-добре от никакво, в случай че ги сваляха.

— Добре — каза той. — Но не по-ниско от шейсет километра.

— Слушам, командире.

Свистенето отвън продължаваше да се усилва и Фелиан вече долавяше слабо покачване на температурата в каютата. Зхиррзхианският кораб все още не бе реагирал на появата им. Дали въобще ги бяха забелязали?

— Макс, някаква информация за онзи кораб?

— Вече е извън обсега на пасивните ни датчици. Да опитам ли с активните?

Фелиан се намръщи — спомни си как след битката с „Ютландия“ зхиррзхианските кораби бяха използвали аварийните радиосигнали на спасителните капсули, за да насочват лазерите си. Активните сензори използваха подобни електромагнитни вълни.

— По-добре недей — рече той. — Някакви други кораби наблизо?

— Никакви, доколкото мога да определя.

Фелиан задиша малко по-спокойно. Може би щяха да се измъкнат невредими.

Стигнаха шейсет километра височина и почувства натиск в гърдите от страничните двигатели на танкера, които го изравняваха в хоризонтален полет.

— Ще изправим на петдесет километра — докладва Макс. — Каква скорост да поддържам?

Фелиан хвърли бърз поглед на мониторите. Бяха намалили разстоянието до планините на пет хиляди километра. Четири часа и половина полет, ако преминеха на подзвукова скорост — като се имаше предвид, че танкерът не бе конструиран за продължителни полети в атмосферата, свръхзвуковата скорост щеше да е твърде рискована.

— Постарай се да избягваш турбуленциите. И слез на пет километра височина, там машината ще се управлява по-лесно.

— Прието.

През следващите часове Фелиан не откъсна поглед от мониторите — очакваше напрегнато някакъв сигнал, че са преследвани. Нямаше никаква представа дали зхиррзхианското орбитално присъствие се ограничава до самотен наблюдателен пост, или е част от по-големи сили — каквото и да беше, скоро щеше да узнае истината. Колкото повече се приближаваха до лагера на миротворците, толкова по-големи шансове имаха да им окажат подкрепа в случай на внезапна атака.