Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Разбрано — каза докторът. — Хайде, господа, да отнесем животното в лагера.

Халоуей повика Такара и двамата се спуснаха обратно по склона.

— Нищо няма да се получи — каза Такара, след като се отдалечиха. — Но и ти го знаеш. Рано или късно ще трябва да си съберем багажа и да се махнем оттук.

— Нямаш представа какво говориш, Фуджи — тросна се Халоуей. — Да преместим близо двайсет и пет хиляди души на поне петдесет километра през пресечен планински терен? При това под вражеско наблюдение и обстрел?

— Не съм казал, че ми харесва. Като си представя само колко души ще изгубим по пътя… Но докато отлагаме, рискът да посрещнем зимата без нужните припаси само ще расте. А тогава не врагът, а гладът ще ни види сметката.

— Трябваше да настоявам да си тръгнат всички. — Халоуей поклати глава. — Трябваше да ги натъпчем в корабите преди да пристигнат зхиррзхианците.

— На корабите нямаше достатъчно място за всички, Кас — рече Такара. — Пак щяхме да разполагаме поне с хиляда души.

Комуникаторът на Халоуей изписука.

— Десет срещу едно, че пак ще е някоя подобна „добра“ новина — рече той кисело. — Халоуей слуша.

— Докладва Крей, сър — чу се глас. — Първи наблюдател току-що е засякъл въздушен взрив югозападно от базата.

Халоуей погледна намръщено Такара. Досега поне зхиррзхианците не бяха използвали взривове.

— Какъв тип експлозия?

— Гаспери тъкмо анализира спектъра на взрива — отвърна Крейн. — На пръв поглед прилича на ракета… или на космически кораб.

По гърба на Халоуей полазиха студени тръпки. Космически кораб?

— Побързайте с анализа — нареди той. — Идваме веднага.

— Командир Кавана?

Фелиан отвори сънено очи.

— Да, Макс?

— Стигнахме системата Доркас, командире — докладва компютърът. — След десет минути излизаме от хиперпространството.

— Благодаря — отвърна Фелиан и потърка очи. — Имаме ли някаква представа къде може да са се разположили миротворците?

— Засега не разполагаме с насочваща информация — отвърна Макс. — Предполагам, че са в една доста обширна зона, към която бяха насочени векторите на снабдителните полети, докато двамата с доктор Кавана чакахме да пристигне копърхед звеното на командир Мейсфийлд.

На екрана се появи районът около главното селище.

— В планините на изток има няколко подходящи за лагеруване места — продължи Макс. — Ако успеем да се приближим във визуален обсег, миротворците ще свършат останалото.

— Да се надяваме, че са нащрек — рече Фелиан и отново се сгуши в спалния чувал. — И че зхиррзхианците не са. Сигурен ли си, че този твой план с внезапното излизане от хиперпространството ще свърши работа?

— На теория всичко изглежда чудесно — рече Макс. — Направил съм необходимите изчисления така, че да може да снижим скоростта, преди да навлезем в атмосферата на Доркас. Но при реални ситуации винаги има непредвидени фактори.

— С други думи, всичко е поставено на карта — заключи Фелиан.

— Но шансовете ни са доста големи — увери го Макс. — Не бих се съгласил, ако е твърде опасно.

— Е, поне няма да е така, както беше, когато се появихме сред онези зхиррзхиански кораби.

— Все още можем да се откажем — припомни му Макс. — Разполагаме с достатъчно гориво да се приберем в Общността.

— Убеди ме, че семейството ми е в безопасност на Доркас, и веднага ще получиш заповед за прибиране. — Фелиан провери коланите и кимна. — Готов съм. Предстартово броене.

Минутите се нижеха бързо. Фелиан се стегна, взрян в екраните, докато Макс привършваше с предстартовото броене…

Очакваше стандартното разтърсване, което обикновено съпровождаше излизането на малогабаритни космически съдове от хиперпространството. Въобще не беше подготвен за оглушителния трясък, който разтърси и подметна танкера като детска играчка, а него запрати с всичка сила върху обезопасителните колани.

— Макс! — извика той над боботенето.

— Всичко е наред — провикна се Макс. Върху контролното табло мигаха червени лампички, които постепенно се сменяха със зелени или оранжеви, докато Макс превключваше или спираше отделните системи. — Квантумен хистерезис предизвика изместване на точката на излизане в атмосферата с 8.6 метра по-ниско от предвиденото. Турбуленциите се дължат на кондуктивен резонанс с планетарното магнитно поле и всъщност са част от стандартната процедура.

— Няма що — промърмори Фелиан и се наведе към един от екраните, който следеше работата на сензорния датчик на района. Целта на това сложно упражнение всъщност бе да излязат от хиперпространството зад линията на зхиррзхианските кораби. Той замръзна. Ето един от тях — по-високо и вдясно, с типичния осмоъгълен силует на зхиррзхиански боен кораб.