Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Ще видим — отвърна уклончиво Трр-мезаз.

Вратата се отвори и влезе Трр-гилаг.

— Получих съобщението ти — рече той на брат си. Дишаше тежко. — Какъв е този кораб?

— Падна точно тук. — Трр-мезаз посочи на картата. — На седемстотин и трийсет хилядоразкрача от нас.

— Оцелели?

Появи се старейшината от „Реквизит“. Трр-мезаз му даде знак да изчака и отвърна:

— Предполагаме, че има. Помолих корабния командир Фмм-клоф да прати един транспортен кораб да провери.

Трр-гилаг кимна и загледа картата, като помръдваше развълнувано опашка.

— Направихте ли снимки на района?

— Още не — отвърна Клнн-вавги. — Предполагам, че са направили на „Реквизит“, но в момента те са извън обсега на директната връзка.

— Аха — промърмори Трр-гилаг: мислите му очевидно бяха някъде другаде. — Трр-мезаз, трябва ни поне един оцелял от този кораб. Според моята теория за човешката агресия трябва да съществуват измерими метаболитни промени, когато двама или повече човеци се намират в непосредствена близост един до друг. За съжаление до момента не разполагаме с подобна информация.

— Зная — рече Трр-мезаз и погледна старейшината с крайчеца на окото си. — Давам си сметка също така колко важно е това за успешния изход на войната. Не ми ли каза, че това били точните думи на Върховния?

— Да, казах ти — потвърди Трр-гилаг и погледна намръщено брат си. Трр-мезаз премигна два пъти — уговорен още от детството им сигнал, който използваха, когато се налагаше да мамят родителите си. Лицето на Трр-гилаг се проясни. — Да, той наистина каза, че това е единствената възможност да открием и използваме слабост във врага — рече той, вече влязъл в играта. — А може би дори да преобърнем хода на войната.

— Да се надяваме, че е така. — Трр-мезаз погледна към старейшината, която все още чакаше да предаде съобщението на корабния командир Фмм-клоф. — Какво каза командирът?

— Само за миг, ако обичате — промърмори объркано старейшината и изчезна.

— Добре изиграно — промърмори с нескрито възхищение Клнн-вавги. — Кланът Гхуурр е един от ярките поддръжници на Върховния вожд.

— Което е вярно, вярно е — потвърди Трр-гилаг.

— Толкова по-добре.

Старейшината изникна отново.

— Корабният командир Фмм-клоф нареди веднага да приготвят транспортен съд с един отряд войници — обяви той. — Напускат орбита веднага щом е възможно.

— Чудесно — каза Трр-мезаз. — Предупредете ги да не се приближават към крепостта на хората-завоеватели.

— Подчинявам се.

Той изчезна.

— Втори, съветвам те да се приготвиш за нови гости — обърна се Трр-мезаз към Клнн-вавги. — Ако имаме късмет, ще са тук до един тентарк.

„Истинско удоволствие — мислеше си парлимин Джейси Вандайвър, докато поемаше втората чаша с черешов чай, — е да откриеш най-сетне някой, който знае как трябва да се отнася към един севкоордски парлимин“. Нищо общо с помпозните и шумни идиоти в парламента, които си шепнеха и заговорничеха зад гърба му, дори с членовете на собствената му канцелария, които му се усмихваха подмазвачески и се бояха от гнева му.

Но тук — тук всичко бе съвсем различно — като мъгла от слънце, като свеж повей след престой в непроветрено помещение.

— Надявам се, че чаят ви допада — каза любезно Паалликко, след като мрачанецът, поднесъл напитката, се отдалечи заднешком, свел почтително глава.

— Чаят е чудесен — каза Вандайвър и сръбна. — Някакви сведения за Бронски и Кавана?

— Все още не, за жалост. — В гласа на Паалликко се долови искрено съжаление. Той погледна за миг към монитора на масата и поклати глава. — Продължават да претърсват хотелските регистри. Моля да бъда извинен за закъснението.

— Няма нищо. — Вандайвър махна успокоително с ръка. Защо да не си позволи малко великодушие, след като го заобикаляха с подобно внимание? — Всъщност аз съм този, който трябва да ви се извини. Един от агентите ми трябваше да следи Кавана, но го е изпуснал по най-идиотски начин. Ценя високо усилията, които полагате, за да ми помогнете за нещо, което едва ли е ваша грижа.

— Напротив, парлимин Вандайвър — възрази кротко Паалликко. — Всичко, което безпокои човек с вашето положение и ранг, е грижа и на мрачанците. Кажете ми, имате ли някаква представа в какво може да се е забъркал лорд Кавана?

— Доколкото знам, всичко, в което се забърква Кавана, заслужава да бъде държано под наблюдение — отвърна Вандайвър и отново надигна чашата. — Нямате представа какъв човек е.