Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Комодор? — намеси се един свързочен офицер. — Има повикване за господин Дашка. Той тук ли е?

— Лейтенант — сопна се Монтгомъри, — тук не сме в личните покои на споменатия господин. Който и да го търси, може да почака.

— Слушам, сър — отвърна офицерът. — Аа… сър, става въпрос за Кливерес си Йятуур, Дванайсетия консул на Йикроманската йерархия. Тя би искала да разговаря с господин Дашка.

Монтгомъри метна на Дашка гневен поглед.

— Благодаря — изръмжа той, превключи канала и подкани Дашка да се приближи. — Както вече разбрахте, вас търсят.

Дашка застана до него и в същия миг на екрана се появи йикроманско лице.

— Си Йятуур, аз съм Дашка — заговори той. — Какво мога да направя за вас?

— (Току-що пристигна спешно съобщение от Гранпара) — отвърна Кливерес. — (Предполагам, че миротворческите сили са го засекли.)

Дашка погледна въпросително Монтгомъри. Комодорът само сви рамене. Беше твърде зает с други неща, за да следи трафика на спешните съобщения, но не изглеждаше изненадан.

— (В него се съдържа кодирано съобщение за вас) — продължи си Йятуур — (Искате ли да ви го изпратя?)

— Да, благодаря — каза Дашка, извади своята карта и я пъхна в процепа на записващото устройство. — Можете да го пращате.

Устройството изписука и той извади картата.

— (Комодор лорд Монтгомъри) — продължи Кливерес, като извърна дългата си муцуна към офицера. — (Позволете да изразя нашата благодарност за самопожертвователната и навременна помощ, която ни оказахте в този труден момент. Йикроманската йерархия и йикроманският народ няма да ви забравят скоро.)

— За мен е чест — каза Монтгомъри и се поклони пред екрана, като отчаяно се опитваше да си припомни съответния протокол за разговор с йикромански лидери. — Ще ми позволите ли да добавя, че жертвите ни щяха да са много повече, ако не бяха самопожертвователните действия от страна на вашия народ? Ние на свой ред ви благодарим.

Кливерес също наведе глава.

— (В наша обща полза, комодор лорд Монтгомъри, е флотът ви да бъде ремонтиран и възстановен колкото се може по-скоро) — продължи тя. — (За тази цел ви предоставям всички наши ремонтни съоръжения. Дори ще ви помоля лично да се възползвате от тях.)

— Няма да е необходимо да ме молите два пъти — увери я Монтгомъри — Приемам и отново с хиляди благодарности. С ваше позволение ще превключа този канал на връзка с моя главен координатор за уточняване на подробностите.

— (Очаквам с нетърпение разговора с него) — рече Кливерес. — (Засега ви пожелавам всичко най-добро.)

Монтгомъри превключи връзката.

— Свържете я с капитан Джърмейн — извика той на офицера. — Съобщете му, че йикроманците са ни предложили съдействие.

— Слушам, сър.

Монтгомъри погледна към Дашка, който четеше, сбърчил вежди, от екрана на джобния си компютър.

— Ако това е всичко, тук имаме доста работа — подметна му той. — Надявам се, че ще бъдете така добър да напуснете моя кораб веднага щом презаредите с гориво. Не забравяйте да вземете с вас и Арик Кавана.

— Така и смятахме, комодор — отвърна Дашка, обърна екранчето и му го показа. — Но преди това — може би написаното тук ще ви се стори интересно.

Монтгомъри направи кисела физиономия, но взе компютъра и погледна съобщението. Някакъв старши офицер от разузнаването — Дашка се бе постарал да изтрие името му — се натъкнал на сведения за подготвяни две мрачански операции. Първата…

— Сигурно вече сте забелязали — намеси се Дашка, — че първата операция, „Мирначийм-хайийя-едно“ — започва днес. — Както предполагам знаете, „Мирначийм-хайийя“ означава „Завоеватели без причина“, а днес имахме честта да отбием една атака на завоевателите срещу Формби. Съвпадение?

Монтгомъри сви рамене.

— Защо точно Формби?

— Защото точно тук йикроманците подготвяха своя флот — отвърна Дашка. — Няма причина зхиррзхианците да са били в течение на този факт. Но затова пък знаем добре, че той е бил известен на мрачанците.

— Хм — изсумтя Монтгомъри, докато преглеждаше съобщението до края. Офицерът от разузнаването бе продължил за Мра, за да събере допълнителни сведения. Бе взел със себе си и лорд Кавана.

— Лорд Кавана? — учуди се той и погледна Дашка. — И той ли е забъркан в тази история?

— Ще останете изненадан, ако знаете в колко истории е забъркан — отвърна навъсено Дашка. — Дори аз не съм в течение на всичките.

Монтгомъри кимна. Той също бе забелязал, че името на лорд Кавана все по-често изниква къде ли не. Цялата тази история му причиняваше постоянни главоболия.