Тимъти Зан - Войната на завоевателите

Трр-гилаг? Нзз-ооназ се изненада.

— Отворете линията — нареди той. — Трр-гилаг, за мен е приятна изненада.

Старейшината не помръдваше.

— Ще ми позволите ли да ви напомня, изследователю, че тази мисия е с изключително висока степен на секретност — каза той накрая. Нямате право да разговаряте с никого освен с Върховния вожд и Военното командване.

— Това ми е добре известно. Но навремето Трр-гилаг бе член на тази изследователска група и аз все още го смятам за такъв. Освен това Върховният вожд му е дал разрешение да се обръща към мен. Моля, отворете линията.

— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна. Върна се след няколко удара. — „За мен, също както и за Нзз-ооназ, как вървят разговорите с мрачанците?“

— Засега са доста интересни — отвърна Нзз-ооназ. — Но не мога да се похваля с никакъв напредък. Ти къде си сега? Мислех, че трябва да дойдеш с нас на Мра.

— „Имаше промяна в последния момент. Аз съм на Доркас с брат ми Трр-мезаз и Клнн-даван-а. Пратиха ни тук да изучаваме човешкия затворник и двамата мрачанци, които твърдят, че са посланици“.

— Радвам се да го чуя — рече Нзз-ооназ. — Боях се да не са те пратили в някоя глуха станция.

— „Ще останеш изненадан — дойде бързият отговор. — Всъщност давам си сметка, че въобще не бива да разговаряш с мен, така че ще бъда кратък. Случайно да е у теб метаболитната информация от двамата мрачанци, които докарахме на Оакканв от Базов свят дванадесет?“

— Тези, които ни предупредиха за хората-завоеватели, преди да умрат? — попита Нзз-ооназ. — Мисля, че да. Защо?

Докато старейшината се върне, той вече бе приготвил исканите данни.

— „Разполагам с някои базови метаболитни проучвания на двамата мрачанци, но нещо не си пасват. За съжаление нямам оригиналните изследвания, за да ги сравня“.

— Аз пък държа точно оригиналните изследвания. Прочети ми твоите данни, аз ще прочета моите и ще ги сравним.

— „Чудесно. И така: метаболитно потребление на кислород: 25.7 на удар…“

Отне им няколко стоудара да сравнят всички данни. Когато приключиха, за Нзз-ооназ бе ясно, че проблемът не е в паметта на Трр-гилаг.

— Прав си, в това няма никаква логика — заключи той, загледан в успоредната колона цифри. — Сякаш тези двама мрачанци са от съвсем различни подвидове.

— „Ти си виждал доста повече мрачанци от мен. Възможно ли е?“

— Вероятно не — отвърна Нзз-ооназ. — Досега не съм срещал сведения за наличието на подвидове.

Той се намръщи и прегледа отново числата, докато старейшината отнасяше отговора. Във всичко това имаше някаква взаимовръзка — почти я усещаше. Но каква?

— „Има едно обяснение — дойде отговорът на Трр-гилаг, — но почти се колебая да го предложа. Току-що Клнн-даван-а каза, че различната метаболитна активност на мрачанците от техния базов свят може да се дължи на някакъв вид бавнодействаща отрова“.

Опашката на Нзз-ооназ щръкна. Ето го — онова, което не можеше да види допреди малко.

— Клнн-даван-а е гений — възкликна той и даде знак на старейшините да го последват в помещението за групови анализи. — Тя е абсолютно права. Не зная защо никой от нас не го е видял.

Докато старейшината се върне, той вече бе включил анализатора.

— „Готов съм да се обзаложа, че тъкмо по тази причина мрачанците не ти позволиха да направиш изследвания“.

— Прав си, но само наполовина — рече Нзз-ооназ, докато въвеждаше числата, които му бе дал Трр-гилаг. — Те се съгласиха да ги подложим на изследвания, но кой знае защо, това така и не стана.

— „Да, постарали са се да изглежда случайно. Знаеш ли, започват да ме побиват тръпки от тези другоземци“.

— Не си първият — изсумтя Нзз-ооназ. — Чакай, започнаха да излизат предварителните резултати. Прав си, става въпрос за интоксикация. Ако всички екстраполации са верни, началото на метаболитното отравяне е около едно пълно завъртане преди те да стигнат Базов свят дванадесет.

— „Което е точно след като са били пленени от бойния кораб на Цакк’рр, струва ми се?“

— Точно така — потвърди Нзз-ооназ. — Не искам да кажа, че Цакк’рр има нещо общо с това.

Последва продължителна пауза, през която Трр-гилаг, макар и неохотно, стигна до същото неприятно заключение, до което вече бе достигнал и Нзз-ооназ.

— „Остава да смятаме, че мрачанците са се отровили сами. Но защо ще го правят?“

— За да постигнат резултата, който получиха — отвърна Нзз-ооназ. — Лежаха в кома почти през целия обратен път до Оакканв, свестиха се само колкото да предадат на Седалището на Върховния клан предупреждението за хората-завоеватели и после умряха. — Той се огледа, за да провери има ли и други в помещението. — Самопожертвали са се и така ни принудиха да пратим свой кораб чак тук.